МЕДИИТЕ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА

в света през 21-ия век

Действителни и драстични примери след 2000 г. на корупция и поквара, разкрита от медиите в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка

Международно журналистическо проучване

на Милена Димитрова

Преки и задочни разговори с репортери от тридесет държави за скандални разкрития и пресни случаи на корупция, разкрита от медиите. Събеседници от тридесетина държави по света коментират социалните фактори, публичната реакция и механизмите за защита. Автентични документи, изводи и уникален опит.

ДНЕС:

Факт от Китай

Китай

МИЛЕНА ДИМИТРОВА е журналист с над 20-годишен опит, от 1991 г. работи във в. "168 часа", от 1994 г. е и хоноруван преподавател във Факултета по журналистика в Софийския Университет "Св.Климент Охридски". След успешната защита на докторската й дисертация, е поканена за гост-професионалист в Университета в Колумбия, Мисури през 2002/2003 г., където осъществява това международно проучване.

ДЖОЗИ ЛИУ има тригодишен сташ като репортер и заместник-главен редатор на един от пекинските вестници, който в превод от китайски се нарича "Всекидневникът на модерното образование". Тя е била в Пекин и е работила като журналист, когато е станала случката, за която разказва. Според Джози Лиу, този факт не е станал широко известен, особено за мащабите на Китай, но все пак се е разчул и е бил коментиран в определени среди.

РАЗГОВОРЪТ:

Въпрос	Отговор
1. Припомнете случай на корупция, разкрита от медиите във Вашата страна след 2000г.?	През юни 2002 г. вестникът "Нан Фанг Жу Мо" /Южен Уикенд/ публикува историята за злоупотребата с публичните фондове по проекта "Надежда". Китайският проект "Надежда" се занимава с публичното здравеопазване, той съществува от октомври 1989 г. и се ръководи от Китайската фондация за младежко развитие. Чрез този проект фондацията помага на децата от най-бедните региони да продължат образованието си в основното училище и по този начин подобрява образователното равнище в териториите с по-слабо развита икономика и с по-ниски доходи на населението. През последните десет година по данни на Интернет, са били построени над 7000 основни училища по проекта "Надежда", като за тях са били използвани дарения в размер над 1,78 милиарда юана. В тези училища са записани и се учат над два милиона деца.
2. Бихте ли описали какво точно се случи?	Ксю Йонггуан, генералният секретар на Китайската фондация за младежко развитие, отговарящ за бюджета на "Проекта Надежда", заяви, че почти 100 милиона юана от публичния им фонд са били инвестирани в облигации и бонове на стоковата борса и са били изразходвани за покупка на жилищни имоти. И двете финансови операции не са разрешени от закона. Изразходваните суми не са били възстановени.
3. В коя медия и кога най-напред се появи сигналът?	За случая разказа пръв в."Мингпао", всекидневник в Хонгконг. "Южен Уикенд" също публикува историята, но броят беше забранен и инкриминиран, преди да бъде разпространен из целия Китай. Само една малка част от тиража с разследваната злоупотреба бе пусната в употреба. Вестникът обаче бе спрян и редакцията бе задължена да направи мутация (ново издание на вестника от същия ден - б.р.), като публикува някакъв друг репортаж и препечата тиража същия ден. Това се случи през юни 2002 г. От въпросния ден съществуват две версии на вестника, като тази със скандала по "Проекта Надежда" е забранена за разпространение.
4. Каква беше обществената реакция?	Няма данни каква е била реакцията в Хонг Конг, но броят на "Южен Уикенд" беше забранен. Затова като цяло нямаше шумна обществена реакция, всъщност по-голямата част от обществото така и не разбра за скандала. Имаше обаче дискусии в уеб-пространството, и осведомените коментираха както финансовата злоупотреба, така и цензурирането на вестника.
5. Подкрепяха ли другите медии разследването на случая?	"Мингпао" и "Южен уикенд" бяха единствените китайски медии, доколкото ми е известно, които са информирали за случая.
6. Как реагираха властите?	Властите в Китай забраниха разпространението на вестника, за да не се разчуе за злоупотребата. А какви мерки е предприело правителството, за да разследва финансовия проблем, не е известно.
7. Смятате ли, че виновните за скандала са наказани?	Предполага се, че този, който е инвестирал парите от публичния фонд не по предназначението им, е действал в нарушение на закона.
8. Кои обществени фактори и обстоятелства усложняват случая - бихте ли разяснили?	Публичните фондове по "Проекта Надежда" са създадени, за да се строят основни училища, както и да се плащат образователните такси за децата от най-бедните райони. Там има много семейства, които не могат да си позволят да плащат за ограмотяването на децата си. Това е публичен фонд за социални грижи и той не е предназначен за търговски инвестиции. Употребата на парите за всякакво друго предназначение извън целите на "Проекта Надежда", е против интересите на дарителите на средствата.
9. Съдействаха ли неправителствени институции за борба с корупцията?	Няма оповестени данни.
10. Дали споменатият пример е изолиран във Вашата страна, спомняте ли си други?	По принцип когато в Китай се обнародват случаи за корупция, медиите обикновено публикуват разкрития, направени от правителството. Няма, или са извънредно редки случаите в Китай, когато медиите правят независими разследвания за евентуална корупция и запознават с тях обществото.

ОЩЕ:

Теми за размисъл

Авторски коментар

Вашият коментар?

Изпратете пример

Повече за изследването

Полезна информация

СЛЕДВАТ АВТЕНТИЧНИ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ РАЗКАЗИ И ОТ:

Кения	Русия	Индия	Гватемала	Франция	Китай
Дания	Танзания	Молдова	Македония	Румъния	САЩ
Нигерия	Косово	Коста Рика	Норвегия	Хърватска	Тайван
Непал	Унгария	Филипините	Украйна	Турция	Сирия

!!! АНАЛИЗ !!!

Повече по темата - на:

http://www.anticorruption.missouri.edu in English

http://www.anticorruption.bg