МЕДИИТЕ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА

в света през 21-ия век

Международно журналистическо проучване

на Милена Димитрова

Изследването започна през януари 2003 г. - доста преди началото на войната срещу Ирак. Докато светът следеше атаката на коалиционните войски в Персийския залив, по обясними причини отстъпи назад интересът към разследващата журналистика и към разкритията за поквара и подкупи на различни нива във властта.

Месец по-късно, когато Близкият Изток се забавляваше да руши паметниците на диктатора Саддам Хюсеин, темите за политическите грехове, за рушветчийството и за несъвършенствата на всяко управление отново се върнаха на страниците на печата. Зрителите на телевизионните новини пак усетиха нужда да чуят какво става в тяхната община и дали някой не злоупотребява с данъците им.

На езика на медиазнанието, точно по това време премериха сили, и то по волята на събитията и на установените традиции, две от основните функции на пресата: информация и публичен контрол. Отражение и стража. Бързина с прецизност до секундата и задълбочен, внимателно и неведнъж сверяван анализ. Съвсем осезаемо и тонът, и стилът на журналистическите материали бе различен.

База и благоприятна среда за международното проучване предостави Международното училище по журналистика в град Колумбия, щата Мисури. Това е модерният образ на най-стария в света (отпреди два века) университет по журналистика, към който са били съпричастни Хърст, Пулицър, Уолтър Уилям, а в по-скоро време и Том Брокоу, и цяла още дълга редица от известни имена от телевизиите и вестниците.

Особено предизвикателно бе и да се представи едно скорошно международно проучване по най-съвременните канони на онлайн журналистика и с възможностите на глобалната мрежа.

Благодарност и към всички близо тридесет действащи журналисти от Европа, Африка, Азия, Северна и Латинска Америка, които бяха любезни да коментират пресните примери на корупция от техните страни.

Освен подробно представяне на случаите, това проучване предлага и анализ на обичайните схеми, и академични изводи, които предстои да бъдат представени и в София. Примерите, да речем, посочиха, че корупцията вирее не само при ниския, а и при високия стандарт на живот, т. е. и в бедните, а и в богатите страни, където обаче са повече възможностите за противодействие.

Независимо от летвата на стандарта обаче, медиите навсякъде по света си остават най-могъщото противодействие срещу корупцията. В медиите най-напред се огласяват сигналите. Журналистите са ненадминати по бързината, прецизността и достоверността на разследванията, няма друг социален посредник с толкова могъщи възможности за влияние чрез тиражите и информационните канали. Пак само четвъртата власт е единственият фактор, който дръзва да се противопостави на силните на деня и няма задръжки да експонира и най-непристойните им пороци. Освен да служат като "стражево куче" на обществото, медиите формират и публичната реакция, изграждат и стабилизират социалните ценности.