МЕДИИТЕ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА

в света през 21-ия век

Действителни и драстични примери след 2000 г. на корупция и поквара, разкрита от медиите в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка

Международно журналистическо проучване

на Милена Димитрова

Преки и задочни разговори с репортери от тридесет държави за скандални разкрития и пресни случаи на корупция, разкрита от медиите. Събеседници от тридесетина държави по света коментират социалните фактори, публичната реакция и механизмите за защита. Автентични документи, изводи и уникален опит.

ДНЕС:

Факт от Нигерия

Нигерия

МИЛЕНА ДИМИТРОВА е журналист с над 20-годишен опит, от 1991 г. работи във в. "168 часа", от 1994 г. е и хоноруван преподавател във Факултета по журналистика в Софийския Университет "Св.Климент Охридски". След успешната защита на докторската й дисертация, е поканена за гост-професионалист в Университета в Колумбия, Мисури през 2002/2003 г., където осъществява това международно проучване.

КОМФОРТ ТАМАНИ е директор на Радио Кадуна, целият й професионален живот е преминал в радиото, където има над 24 години професионален журналистически опит. Тамани е била в Кадуна, Нигерия, когато били направени разкритията за корумпираното парламентарно ръководство. В момента е във Вашингтон и работи като експерт по програма за социалното равенство.

РАЗГОВОРЪТ:

Въпрос	Отговор
1. Припомнете случай на корупция, разкрита от медиите във Вашата страна след 2000г.?	През 2000 г. най-разпространеното обвинение в корупция в Нигерия бе отправено към председателя на сената Д-р Чуба Окадигбо. Вместо да работи на ползу роду и за обществената кауза, той и сътрудниците му проявиха склонност да крадат от публичните фондове. Всъщност ръководството на Сената доста грубо злоупотреби с високия обществен авторитет на парламентарния си офис, както и с властта, която им бе поверена. Те щедро се възнаграждаваха с хонорари от договори или облагодетелстваха семействата и приятелите си. Разкритията за техните огромни запаси от търговски стоки показаха крещящо пренебрегване на закона и солидно присвояване.
2. Бихте ли описали какво точно се случи?	Случаят представляваше грубо присвояване на фондове, изкуствено раздуване на договорите и престъпление с властта, извършено от Сенатското ръководство в Нигерия.
3. В коя медия и кога най-напред се появи сигналът?	Случаят бе уникален и толкова фрапиращ, че никой вестник не би могъл да претендира, че пръв е огласил сензационните разкрития. Историята стана известна преди всичко поради вътрешните разправии и скандали между самите най-изтъкнати сенатори. Впоследствие, през юли 2000 г. Сенатът в Нигерия излъчи комисия, в чиито правомощия влизаше да разследва корупцията, обхванала най-високото ниво на сенатското ръководство. Анкетната комисия бе ръководена от сенатора Идрис Кута.
4. Каква беше обществената реакция?	Цялата страна бе възмутена от разточителството, безпардонността и безчестието на председателя на Сената и неговата кохорта. Дори илюзиите на нигерийците за демокрация и за законност бяха потъпкани и най-грубо премазани, и то от народните избраници. Лидерите, за които хората бяха гласували с надеждата и заради обещанията да осигурят по-добри условия за живот на цялото население, най-безпардонно се бяха заели да "служат на собствените си джобове чрез фалшиви договори и чрез измами в обществените фондове. От мига, в който изслушванията в анкетната комисия станаха публично достояние - а те бяха излъчвани пряко по радионо и по телевизията, скандалът за часове набра скорост и се превърна в горчива национална атракция. Нигерийците бяха до такава степен скандализирани от разкритията, че усетиха излъгани от обществения си договор и от обещанията за благоденствие и повече справедливост. Освен това заради високата инфлация, всички цени почти се удвоиха, процентът на безработицата стана огромен и животът стана някакси несигурен.
5. Подкрепяха ли другите медии разследването на случая?	Всички медии живо следяха разкритията и направиха публично достояние обвиненията в корупция и злоупотреба с фондовете от ръководството н Сената. Когато докладът на разследващата комисия бе публикуван, всички нигерийски медии призоваха д-р Чуба Окадигбо да си подаде оставката от председателския пост, случаят беше централна топ-новина във всички вестници. Коментиторите проявиха изобретателност и настойчивост. Д-р Окадигбо бе свален от поста предимно в резултат на медийните атаки.
6. Как реагираха властите?	Съдебната власт реагира уместно, като даде и процесуален ход за разследванията на комисията, ръководена от Идрис Кута. Заседанията й бяха публични. Това позволи на медиите свободно дда ги отразяват. И президентът Обасанджо реагира бързо и адекватно на скандала. Когато станаха известни фактите, той коментира действията на законодателите като "недисциплинирани политици, които не служат на прогреса на нацията" в интервю за лондонския "Файненшъл Таймс". Президентът Обасанджо разпореди и на Върховния счетоводител от Сметната палата да провери сметките на парламента. На свой ред, той излезе с доклад от 17 страници, от който ставаше ясно, че "счетоводството е зарязано и изоставено". Изводите сочеха, че парламентарната институция е отказала да се подчинява на общите правила в страната за законните платежни средства и процедури по отчитане на разходите. Доверието в институцията се подкопа.
7. Смятате ли, че виновните за скандала са наказани?	Заместник председателят на Сената Харуна Абубакар, лидерът на парламентарното мнозинство Самаила Маман и другите шефове на комисии бяха призовани и си подадоха оставките, когао д-р Окадигбо бе обвинен в корупция. В крайна сметка, те всички останаха сенатори на Федералната република Нигерия.
8. Кои обществени фактори и обстоятелства усложняват случая - бихте ли разяснили?	Още от май 1999 г., от самото начало на демократичния режим, медиите даваха сигнали как избрани членове на Камарата на представителите и на Сената са били по-заинтересувани да си гласуват тлъсти заплати заради измислени активности. Много от тях смятат избора си за "златна мина" за личното и на семействата им забогатяване. Оттам дойдоха недоволствата и разочарованията на избирателите, в замяна за доверието си те получиха презрително възгордяване и алчност от страна на "почетния интегритет". Но случаят се раздуха предимно заради разправиите и вътрешните интриги между сенаторите.
9. Съдействаха ли неправителствени институции за борба с корупцията?	Трансперънси Интернешънъл, Хюмън Райти Монитор и други организации заклеймиха действията на политиците.
10. Дали споменатият пример е изолиран във Вашата страна, спомняте ли си други?	Според класацията на Трансперънси Интернешънъл, Нигерия е на второ място сред най-корумпираните държави в света. С този незавиден рекорд не е за учудване и че непрекъснато има многобройни скандали заради високото ниво на корупцията в Народното събрание. Оттам непрекъснато излизаха поразяващи разкрития. През 1999 г. популярното списание "The News" разгласи шокиращия факт, че Алджахи Салису Бухари, който заемаше четвъртият по ранг пост в държавата, е обикновен измамник. Той дори очевадно е излъгал и за възрастта си. Обявил е, че е на 32 години, а не на 29, на колкото е, тъй като според закона това би му попречило да бъде избран в долната камара. Журналистите бяха направили подробно проучване, включително и на документите от следването му в Университета в Торонто. Отначало лъжецът отхвърляше обвиненията и дори заведе дело за клевета срещу списанието, но фактите бяха налице и през юли 1999 г. той бе обявен за виновен, бе принуден да освободи заемания висок пост и даже да плати разноските по делото.

ОЩЕ:

Теми за размисъл

Авторски коментар

Вашият коментар?

Изпратете пример

Повече за изследването

Полезна информация

СЛЕДВАТ АВТЕНТИЧНИ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ РАЗКАЗИ И ОТ:

Кения	Русия	Индия	Гватемала	Франция	Китай
Дания	Танзания	Молдова	Македония	Румъния	САЩ
Нигерия	Косово	Коста Рика	Норвегия	Хърватска	Тайван
Непал	Унгария	Филипините	Украйна	Турция	Сирия

!!! АНАЛИЗ !!!

Повече по темата - на:

http://www.anticorruption.missouri.edu in English

http://www.anticorruption.bg