МЕДИИТЕ СРЕЩУ КОРУПЦИЯТА

в света през 21-ия век

Действителни и драстични примери след 2000 г. на корупция и поквара, разкрита от медиите в Европа, Азия, Африка, Северна и Южна Америка

Международно журналистическо проучване

на Милена Димитрова

Преки и задочни разговори с репортери от тридесет държави за скандални разкрития и пресни случаи на корупция, разкрита от медиите. Събеседници от тридесетина държави по света коментират социалните фактори, публичната реакция и механизмите за защита. Автентични документи, изводи и уникален опит.

ДНЕС:

Факт от Руската федерация

Русия

МИЛЕНА ДИМИТРОВА е журналист с над 20-годишен опит, от 1991 г. работи във в. "168 часа", от 1994 г. е и хоноруван преподавател във Факултета по журналистика в Софийския Университет "Св.Климент Охридски". След успешната защита на докторската й дисертация, е поканена за гост-професионалист в Университета в Колумбия, Мисури през 2002/2003 г., където осъществява това международно проучване.

СНИМКА НА ДНЕШНИЯ СЪБЕСЕДНИК

ЮЛКА ГАВРИЛЕВСКАЯ

работи като репортер и водещ в държавната телевизия в гр. Саратовск. Професионалният й стаж в журналистиката е шест години. От 2001 г. е продуцент и водещ на авторска програма за живота в град Саратовск.

По времето на скандала, за който разказва, е била репортер в един от местните телевизионни канали.

РАЗГОВОРЪТ:

Въпрос	Отговор
1. Припомнете случай на корупция, разкрита от медиите във Вашата страна след 2000г.?	Добър пример за корупцията в Русия е историята с диамантите, добивани в Якутия, в Североизточната част на Русия.
2. Бихте ли описали какво точно се случи?	Разследването започна репортерът Евгений Толстих от независимия вестник "Совершенно секретно". Накратко: Повечето диаманти в Русия са добиват в Якутия, но през февруари 1992 г. държавната компания "Якуталмаз" създала предприятието "АЛРОСА", в което 23% от собствеността принадлежат на Руската Федерация, 23% на Република Якутия, 23% на служители от предприятието и 12% на различни общински организации в Якутия. В резултат, руската държава изпуска контрола на диамантения пазар, понеже мажоритарният процент от акциите е в ръцете на якутци. Разбира се, и международната диамантена компания ДеБиърс внимателно следи развитието на този пазар, тъй като тя е най-големият играч на световния диамантен пазар. ДеБиърс подписва договор с "АЛРОСА" и в резултат всички руски диаманти се изнасят от ДеБиърс. Руската държава трупа загуби, например през 1995 г. се очаквало да добие $220 млн. долара от износа на диаманти, а е получила само 3 млн. Остатъкът от парите е разпределен за Якутия, без обаче никакви видими следи за социалното развитие. Дори дванадесет местни фабрики за добив на диаманти, при това със световна репутация, прекратяват дейността си и много работници остават без работа. ДеБиърс е купувала през цялото това време руските диаманти поне с 10 процента по-евтино от средните цени на световния диамантен пазар. И в същото време правителството на република Акутия е облагало с неповерно големи данъци собствените си диамантени фабрики. По мнението на Евгений Толстих, това е най-добрият или поне класически пример за корупция в Русия. Ръководството, т.е. членовете на Управителния съвет на "АЛРОСА" са получили удивително големи суми, за да подпишат неизгодния договор с ДеБиърс.
3. В коя медия и кога най-напред се появи сигналът?	В "Совершенно секретно" през декември 2001 г.
4. Каква беше обществената реакция?	Не мисля, че имаше огромен отзвук след първия сигнал. Корупцията лъсна, след като в следващия брой на "Совершенно секретно" се появи интервю с бившия началник на Госран /правителствена агенция в бившия Съветски съюз, която търгува със скъпоценни метали и ресурси/. Той подробно разясни причините за сделката и как Русия е изгубила контрола над собствените си диаманти. Той обвини управителния съвет на "АЛРОСА" за тотално корумпирани.
5. Подкрепяха ли другите медии разследването на случая?	Нямаше много други разследвания на предисторията на скандала, поне в началото. По-нататък се появиха доста публикации.
6. Как реагираха властите?	Не, нямаше реакция.
7. Смятате ли, че виновните за скандала са наказани?	Трудно е да се каже, понеже печатът в Русия обикновено не изнася такива данни. Руското правителство се опита да си върне контрола вв диамантената индустрия. През лятото на 2002 г. шефовете на "АЛРОСА" бяха уволнение и започна публична дискусия кой ще ги замени начело на компанията. Като най-подходящ кандидат се сочеше деканът на Санкт-Петербургския минен институт Владимир Литвиненко, според в. "Новие Известия" от 25 декември 2002 г. Като един от най-важните мотиви за тази кандидатура в. "Новие Известия" изтъкваше личното приятелство на Литвиненко с президента Владимир Путин.
8. Кои обществени фактори и обстоятелства усложняват случая - бихте ли разяснили?	Мисля, че законодателните пречки допринесоха за този случай на корупция. Твърде популярни случаи, когато ръководителите на компании подписват неизгодни договори, т. е. неизгодни договори, но пък сключилите ги получават под масата завидно добро заплащане, с което се осигуряват доживот.
9. Съдействаха ли неправителствени институции за борба с корупцията?	Не, те не реагираха.
10. Дали споменатият пример е изолиран във Вашата страна, спомняте ли си други?	Както споменах по-горе, това далеч не е единственият пример на корупция в Русия. Друг много известен случай е историята за Павел Бородин. Той сключи договор с една швейцарска фирма да реконструира Кремъл и беше набеден, че е взел добри пари срещу подписа си под този договор.

ОЩЕ:

Теми за размисъл

Авторски коментар

Вашият коментар?

Изпратете пример

Повече за изследването

Полезна информация

СЛЕДВАТ АВТЕНТИЧНИ ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИ РАЗКАЗИ И ОТ:

Кения	Русия	Индия	Гватемала	Франция	Китай
Дания	Танзания	Молдова	Македония	Румъния	САЩ
Нигерия	Косово	Коста Рика	Норвегия	Хърватска	Тайван
Непал	Унгария	Филипините	Украйна	Турция	Сирия

!!! АНАЛИЗ !!!

Повече по темата - на:

http://www.anticorruption.missouri.edu in English

http://www.anticorruption.bg