Корупционни практики
и антикорупционни действия в България

Медиен мониторинг за месец август 2002 г.

1. Обща медийна среда

Традиционно август месец е медийно слаб период поради годишните отпуски на изпълнителна и законодателна власт. Това обяснява и липсата на по-значителни вътрешнополитически събития през периода, които по-трайно да привличат вниманието на медиите. Все пак се открояват няколко теми, които традиционно присъстват в медиите през последните няколко месеца.

Най-важната сред тях е приватизацията на тютюневия холдинга "Булгартабак". След като в края на юли бяха обявени подадените оферти и класирането на кандидатите, през август продължиха обвиненията от страна на загубилите кандидати в непрозрачност и опорочаване на процедурата. В края на месеца, след като беше обявено решението на правителството да извърши окончателно класиране на офертите на кандидат-купувачите на "Булгартабак холдинг", темата загуби своята острота.

Друга важна тема през периода е свързана с унищожаването на ракетите СС-23, "Скъд" и "Фрог". Медиите отразяват най-вече противоречията между правителството и граждани, екологични организации и представители на академичните среди доколко е безопасно унищожаването на ракетите близост до населени места и какви евентуални последици може да има върху населението. Противопоставянето между граждани и управляващи се отразява, като предимство се дава на гражданската позиция.

Друга постоянно присъстваща тема в медиите е обявеното от правителството намерение да затвори 3 с 4 блок на АЕЦ "Козлодуй". И при този проблем се спазва тенденцията да се отразява предимно противопоставянето между позицията на правителството и обществените нагласи.

Една специфична сезонна област от теми, отразявани през август, е свързана с туризма и проблемите около него. Най-често се коментират проблемите на български и чуждестранни туристи по курортите. Тези теми са:
- измамите с дебитни карти;
- измамите в чейндж-бюрата;
- нападенията по магистралите срещу туристи и транзитно преминаващи страната ни чуждестранни граждани.
Косвено към тази тема могат да бъдат отнесени и мащабните акции на МВР срещу наркопласьори и криминално проявени лица с повече от две висящи дела в цялата страна.

Също сезонна тема е протестът на пселскостопанските роизводители заради ниските изкупни цени на продукцията им и заплахите с масови протести.

2. Корупционна тематика

Графика 1. Разпределение на материалите по месеци

Разглежданият период се характеризира с висока интензивност на публикациите по корупционната тематика в медиите - общо 443. През последната седмица на август се забелязва значително увеличаване на материалите - това се дължи на оповестените данни от проверка за корупция в гранична полиция и на публикуваните поредни годишни корупционни индекси на организацията "Прозрачност без граници", (Transparency International) които привлякоха вниманието на медиите с класирането на България на по-предно място в сравнение с предходната година. Като изключим първата седмица на август, през месеца броят на публикациите на корупционна течатика остава сравнително постоянен за отделните седмици. Традиционно най-много материали са публикувани в националните ежедневници, като броят им е относително постоянен. В сравнение с предишни периоди не се забелязва спад на интереса към корупционната тематика въпреки факта, че през месец август държавните институции излизат в годишни отпуски и политическите теми традиционно намаляват по страниците на печата и в предаванията на електронните медии.

Графика 2. Разпределение на материалите по седмици

Табл.1 Брой публикации и предавания на тема корупция по медии

Графика 2. Разпределение на материалите по медии

Табл.2 Тематично разпределение на публикациите и предаванията

Може би липсата на активен политически живот през месец август е една от причините интересът към темата за корупцията да смени фокусът си. В центъра на вниманието на медиите сега се оказват не толкова политиците, колкото представителите на служби и институции, с които гражданите имат ежедневен досег - полиция, здравеопазване и др.

Могат да се обособят ясно две главни насоки в отразяването на корупцията. Първата е свързана с корупционните практики в политическия живот. В тази област през наблюдавания месец определено липсват материали. Най-големият политически корупционен скандал през периода е свързан с разкритията на в. "168 часа", че депутатката от НДСВ Клара Петкова е искала 10 000 лева от шефа на пристанище Лом, за да запази работата си. Макар че са цитирани данни, които според вестника категорично доказват, че тя е имала контакти с него и потвърждават отправените обвинения, тази история не получава широк обществен отзвук. Вероятната причина за това е фактът, че липсва реакция от политическите сили и управляващите по случая. Интересно е, че дори опозицията не коментира и не успява да се възползва от предоставения шанс да нападне управляващите във връзка с предизборните им обещания, че няма да толерират корупционни действия. Така тази тема бързо загубва актуалността си.

12.8.2002 г. Депутатката Клара искала пари и от ломското пристанище (24 часа)
16.8.2002 г. Подкупите в Лом искани заради 17 милиона евро (168 часа)

Друг случай, касаещ корупция в политиката, е информацията, че започва процесът срещу бившия земеделски министър от правителството на Иван Костов Венцислав Върбанов по обвинение в злоупотреби с парите от фонд "Земеделие". Ако по случая "Клара Петкова" все пак има някакъв медиен отзвук, то при този такъв изобщо липсва. Медиите просто представят историята на обвинението. Вероятната причина за слабия интерес на медиите към обвинението в корупция на бивш министър е, че случаят датира от края на управлението на ОДС, т.е. от лятото на 2001 година. Именно тогава той беше актуален, но поради забавяне на разследването и редица други фактори година по-късно загубва своята актуалност за медиите. Евентуален публично отразен процес и присъда биха могли да върнат общественото и медийно внимание към него, но в момента такъв интерес не съществува.

10.8.2002 г. Венцислав Върбанов отива на съд за източване на фонд "Земеделие" (МОНИТОР)

Третата голяма тема са отправените от изгонения от България руски бизнесмен Майкъл Чорни обвинения, че управляващите толерират корупцията. Темата за приватизацията на "Булгартабак" присъства трайно в медийното пространство в последните шест месеца. Отблизо се следят публичните нападки на представителите на "Метатабак" (един от кандидат-купувачите и собственост на Чорни) срещу правителството в непрозрачност на процедурата и толериране на друг кандидат - "Тобако кепитъл партнърс". В края на юли Агенцията за приватизация оповести крайното класиране на офертите на кандидат-купувачите на холдинга, според което набеденият за фаворит консорциум е победител. Макар отварянето на офертите да е извършено в условията на максимална прозрачност - пред медиите, обвиненията на "Метатабак" не спират. Интересно е, че в скандала се намесва лично и Майкъл Чорни, който предпочита обикновено да остава в сянка. От страна на властта по повод отправените обвинения не последва никакъв задоволителен коментар. Най-често управляващите отказваха коментар, а премиерът дори заяви, че е "несериозно" да коментира.

13.8.2002 г. "Метатабак" се оттегля от приватизацията на "Булгартабак" (Новото време)
14.8.2002 г. "Метатабак" се отказа от "Булгартабак" (в.СЕГА)
14.8.2002 г. "Метатабак": Оттегляме се (СТАНДАРТ)
14.8.2002 г. Чорни се отказа от битката за "Булгартабак" (ТРУД)
14.8.2002 г. Чорни официално излезе от сделката за "Булгартабак" (ДУМА)
15.8.2002 г. Майкъл Чорни: Повече няма да инвестирам в България (24 часа)
15.8.2002 г. Чорни обяви открита атака за смяна на кабинета (Mediapool)
15.8.2002 г. Майкъл Чорни: иск към държавата за щети (ДАРИК РАДИО)

В крайна сметка и този случай отшумя. В това няма нищо странно, защото обвиненията на"Метатабак" занимават медиите повече от половин година. Логично е интересът значително да спадне, особено когато не се изнася някаква нова информация - обвиненията са същите, обвинителите само са различни.
Случаят с "Булгартабак" е показателен и от друга гледна точка. А именно, колкото по-малко се коментира едно обвинение от засегнатата страна, толкова по-скоро то губи медийно внимание.
Както се вижда, темата за корупцията в политиката не успява да задържи публичното внимание за дълго.

Във фокуса на медиите обаче попада една друга област. Тя може да се обобщи като обществена сфера - на здравеопазването, полицията, съдебната система. С основание може да се твърди, че месец август е месецът на корупционните разкрития. Корупция и полиция е най-отразяваната област.

Още в началото на месеца гръмва скандала с откраднатия джип на сина на покойния лидер на БСП Николай Добрев. Проверките констатират, че той е изнесен от страната с "помощта" на гранични полицаи от КПП - Златарево. Това провокира мащабна проверка във всички звена на МВР.

08.8.2002 г. Краден джип мина браздата като фантом (СТАНДАРТ)
08.8.2002 г. Македонци търсят джипа на Добрев-син (24 часа)
08.8.2002 г. Арести на граничари за трафик на коли (МОНИТОР)
07.8.2002 г. Задържаха двама корумпирани гранични полицаи (БНТ)
07.8.2002 г. Арест на полицаи заради джип на сина на Н. Добрев (24 часа)

В края на месеца са оповестени и резултатите от проверката, което предизвиква широк медиен интерес. На специална пресконференция ръководството на МВР изнася конкретни данни за корупция сред служителите в гранична полиция и предприетите действия за ограничаване на корупционните практики.

29.8.2002 г. В 87 от общо 142 проверени ГКПП е установена корупционна дейност (Новото време)
29.8.2002 г. КПП Кулата на първо място по корупция (Netinfo)
30.8.2002 г. Уволнения за корумпирани граничари (ТРУД)
30.8.2002 г. Монитори ще следят граничните полицаи (ДУМА)
30.8.2002 г. Камери на границата от 15 септември (НОВИНАР)
30.8.2002 г. Граничарите на "Кулата" са най-корумпирани (ДНЕВНИК)
30.8.2002 г. Нови защити за информационната система на Гранична полиция (в.СЕГА)
30.8.2002 г. Сменят картите на граничните полицаи (СТАНДАРТ)

Друга голяма корупционна тема е свързана със евентуалните проверки за корупция сред действащите барети от Специализирания отряд за борба с тероризма. Те са провокирани от престрелките в София в началото на месеца, които възбудиха широк обществен интерес. Интересно е да се отбележи, че информацията по случая беше доста противоречива - първо главният секретар на МВР ген. Борисов потвърди, че е започнала такава проверка, на следващия ден зам.-министъра на вътрешните работи отрече. Така и не стана ясно дали в действителност текат проверки.

29.8.2002 г. Проверяват действащите барети за корупция (в.СЕГА)
29.8.2002 г. Проверяват отряда за борба с тероризма (ПАРИ)
31.8.2002 г. Не проверяват действащите барети за корупция (в.СЕГА)
31.8.2002 г. Скандал в МВР заради баретите (МОНИТОР)
31.8.2002 г. МВР: Няма проверка на баретите (НОВИНАР)

Всичко говори за съществуването на противоречия и некоординираност в изнасянето на информация от институцията. Много удобно беше използван моментът за прикриване на този факт - по същото време в медиите ежедневно течеше информация за разкритията на гранична полиция.

Още един случай, косвено свързан с полицията, беше отразен в медиите. При него става въпрос и за конкретно посочен виновник: следователят от окръжната следствена служба в Бургас Ангел Кафеджиев е участвал като посредник при предаването на откуп за откраднат автомобил и е оставил за себе си част от сумата.

20.8.2002 г.Искат имунитета на следовател заради посредничество при рекет? (в.СЕГА)
22.8.2002 г.$ 50 вкараха в афера следовател (24 часа)

Проблемът с кражбата на коли и връщането им срещу определена сума е особено наболял сред гражданите. От няколко месеца се говори, че в схемата са замесени полицаи. Случаят, макар и оставен без подобаващ коментар от страна на МВР, в известна степен потвърждава, че престъпната схема функционира благодарение на служители на полицията. Медиите не пропускат да отбележат и пречките пред установяването на евентуалната вина на следователя, свързани с нормативните особености по повдигане на обвинение.
Този случай също не получава широк обществен отзвук. От една страна, става въпрос за наболяла тема и замесен в корупция представител на полицията, от друга страна, липсва полагащият се на такъв случай интерес. Това би могло да се обясни както с липсата на коментар от страна на институциите, така и отново с обстоятелството че дни по-късно в медиите гръмнаха корупционните проверки на ГКПП.

Налага се впечатлението, че интересът би могъл да бъде провокиран по-скоро от категорични признания за корупция, но подкрепени с безименни обвинения, неясни цифри, неопределени действия. В същото време конкретни имена и обвинения не са в състояние да генерират интерес, достатъчен да предизвика медийна активност за по-широко отразяване на случая.

Друг конкретен случай за корупция е свързан със заловената в Ямбол данъчна служителка в момент на получаване на подкуп от 4000 лева. Материалът е рядкост, тъй като засяга случай на корупция в данъчните служби. Обикновено проблемът за корупцията в данъчната администрация отсъства като тема от медиите и рядко е във фокуса на общественото внимание.Това важи и за този случай - поне в големите столични ежедневници на информацията не е обърнато почти никакво внимание.

01.8.2002 г. Данъчна взе 4000 лв. рушвет (СТАНДАРТ)

Може да се направи извод, че когато става корупционен скандал в провинцията, столичните медии почти не отразяват случая. Присъстват кратки информационни материали, в които е съобщено за разкритията, но липсва по-нататъшен интерес. Заслужава да се отбележи и че не всички медии отразяват случая.

Друга интересна корупционна тема, свързана с обществената сфера, е изявлението на здравния министър Божидар Финков, че е назначил проверка в университетска болница "Св. Екатерина" по сигнали на граждани, че плащат на ръка по няколко хиляди лева за операция. Тази информация е отразена единствено от в. "Дума". Както става ясно, интересът е провокиран от голямо разследване на вестника, оповестено предишния месец.

01.8.2002 г. Финков подписа заповедта за проверка на "Св. Екатерина" (ДУМА)

Най-интересното в този случай не е, че започва проверка по обвинения в корупция. В последните години сферата на здравеопазването се възприема в обществото като една от най-масово засегнатите от корупция. За гражданите се превърна в ежедневие даването на подкупи в болниците. Любопитно е, че изнесената информация не предизвиква никакъв интерес в останалите медии. Като цяло корупционни практики в болниците традиционно не присъстват по страниците на вестниците, а корупцията там се упоменава по-скоро като даденост, като реалност на фона на корупцията във всички останали обществено-политически сфери.

От изложеното по-горе може да се направи извода, че медиите са склонни да дават широка публичност на институционални изяви по отношение на корупцията - доклади, анализи, интервюта, конференции и т.н. чийто източник е официалната власт, и които в по-голямата си част не дават никаква конкретна информация, не назовават имена, не посочват виновни. Абстрактността при обсъждането на темата за корупцията е далеч по-предпочитана от конкретността при излагането на проблема.

През месец август в медиите присъства една тема, която до момента не е намирала широк обществен отзвук. Не може да се каже, че такъв има и сега. Става дума за корупция при медиите. Изнесени са три случая, които пряко третират темата. Единият се отнася до намеренията на генералния директор на БНТ Кирил Гоцев да съди седмичния в. "Капитал". Причината е в публикации на вестника, в които обвинява телевизията и нейното ръководство в корупция и нарушаване на законите. Другият материал отразява скандала между Съвета за електронни медии, БНТ и спортния тотализатор по повод спирането на играта "Втори тотошанс". Отправени са взаимни обвинения в корупция без да става ясно в какно всъщност се изразява тя. И третата тема свързана с медии са отправени обвинения от главния редактор на в."Монитор", че директорът на Комисията за защита на конкурнцията е корумпиран от представителите на WAZ в страната. Това по-скоро е поредната атака от страна на вестника към издателите на двата най-големи ежедневника, отколкото като подкрепени с факти обвинения.

13.8.2002 г. Шефът на БНТ съди "Капитал" за клевета (МОНИТОР)
13.8.2002 г. И Кирил Гоцев съди "Капитал" (СТАНДАРТ)
14.8.2002 г. Медийният пазар у нас е под германско робство* (МОНИТОР)
16.8.2002 г. Плаща ли WAZ на държавния служител Николай Павлов (МОНИТОР)
28.8.2002 г. СЕМ и тотото се скараха заради БНТ (в.СЕГА)
27.8.2002 г. Скандал между тотото и медийния съвет (ТРУД)
26.8.2002 г. Скандалът между БНТ и тотото е заради пари (ДНЕВНИК)

Като цяло за периода може да се обобщи, че въпреки "отпускарския" месец, темата за корупцията не отстъпва по актуалност в сравнение с предишни периоди. Разбира се, акцента се измества в една друга област, но без да внесесъществени корекции в начина на поднасяне на информацията.

В края на август се откри новият политически сезон, който започна с обръщение на президента, в което бяха отправени критики, че корупцията все още е сериозен проблем в обществото, особено на административно ниво. С това държавният глава отново върна темата в традиционното й русло - най вече да се третира корупцията в пряка връзка с политическите процеси и реалности в страната.
Паралелно президентската конференция в медиите бяха оповестени резултатите на най-голямата световна организация, в областта на корупцията, "Прозрачност без граници". Според годишния индекс, който се изготвя и обхваща над 100 страни в света, България попада на 47 място. Това е положителна новина, като се има предвид ,че зад нея остават страни кандидатки за членство в Европейския съюз от първата присиединителна вълна. Във всички медии е посочено и, че България заема все по висока позиция в сравнение с предишни години.

30.8.2002 г. Не сме чак толкова корумпирани (КЕШ)
29.8.2002 г. България е по-малко корумпирана (в.СЕГА)
29.8.2002 г. Световно изследване сочи спад на корупцията у нас (ПАРИ)
29.8.2002 г. България в златната среда на корупцията (МОНИТОР)
29.8.2002 г. 57 страни са по-корумпирани от нас (ТРУД)
29.8.2002 г. Чехите били по-корумпирани от нас (НОВИНАР)
29.8.2002 г. Инвеститорите определят България като средно корумпирана (ДНЕВНИК)