Корупционни практики и антикорупционни действия в България Медиен мониторинг за месец юли 2002 г. 1. Обща медийна среда През месец юли общата медийна среда се характеризира с голяма информационна наситеност от гледна точка на темата за корупцията в сравнение с предишните периоди. Темата за корупцията присъства често на първите страници и в коментарните рубрики на всички големи ежедневници през периода. Основен акцент е поставен върху продължаващия процес на приватизация на "Булгартабак". През първите 3 седмици преобладават материали, в които се коментират участниците в приватизационния търг, евентуалните оферти, които ще представят, правят се прогнози за евенуалния победител, продължават да се отразяват нападките от страна на представителите на свързаната с Майкъл Чорни компания "Метатабак", в които се обвинява правителството във фаворизиране на представителите на "Табако Кепитъл Партнърс", продължава да се коментира и темата за искания от бившия изпълнителен директор на холдинга Георги Попов подкуп от 500 хил. долара. През последната седмица на юли бяха отворени офертите на кандидат-купувачите, и както се очакваше, "Табако Кепитъл" беше обявен за победител. Отново заваляха обвинения в непрозрачност и опорочаване на процедурата. Паралелно с това в медиите изтече информация, че материалите по разследването на Георги Попов са предадени на следствието. По късно тази информация беше опровергана. Друга постоянна тема, която присъства през периода, макар и да не е отразявана на първите страници на медиите, е спорът между съдебната и изпълнителната власт за мястото на прокуратурата и следствието, за статута на магистратите и за необходимостта от промяна на Конституцията в частта, засягаща съдебната реформа. Други актуални теми от месец юли са: - унищожаването на ракетите СС-23, "Скъд" и "Фрог"; - митарствата из страната на ромското семейство Зрънкови; - предложенията за промени в избирателната система и в пълномощията на президента; - началото на кандидатстудентската кампания; - повишаването на цените на тока и парното за населението.   2. Корупционна тематика През първата седмица на месец юли най-коментирана тема в медиите е обвинението за взимане на подкуп от областния управител на Шумен: (02.7.2002 г. Губернатор си искал хотел и телевизия (ТРУД);05.7.2002 г. Петима другари подлудиха Шумен (СТАНДАРТ). Разкритията провокират журналистите, покрай тази тема да отделят голямо внимание и на прокурорската проверка срещу зам.-министъра на правосъдието Марио Димитров (02.7.2002 г. Прокуратурата праща на съд зам.министър Марио Димитров? (Mediapool). Тази тема продължава и през втората седмица на юли. Също така широко е отразена една тема, която присъстваше в предишните 2 месеца - обвиненията на депутата Николай Бучков, че правителството толерира корупцията - след като през май Бучков отправи публично обвиненията без да назове имена, през юни конкретизира, че става въпрос за членове на правителството, през юли депутатът внесе в Апелативна прокуратура папка със сигнали за корупция и незаконно сключени приватизационни сделки (02.7.2002 г. Депутат от НДСВ сезира Темида (ТРУД); 02.7.2002 г. Бучков връчи папка за далавери (СТАНДАРТ). В периода 8 - 14 юли акцентът се измества върху унищожаването на ракетите СС-23, "Скъд" и "Фрог". Най-коментираният корупционен случай е разследването срещу заместник-министъра на правосъдието Марио Димитров, заподозрян, че през 1999 г. в качеството си на председател на Ловешкия окръжен съд е използвал служебното си положение, за да осуети наказателно преследване срещу бизнесмена Гриша Ганчев с цел набавяне на "облага за себе си или за другиго" (09.7.2002 г. Филчев поема разследването срещу Марио Димитров (ПАРИ); 08.7.2002 г. Следовател обвинява Марио Димитров днес? (в.СЕГА). През третата седмица на юли продължават да се разглеждат темите от предишните 2 седмици, като не може да се открои тема, която да доминира в медиите. Последната седмица на юли тема номер едно за всички медии отново става темата за корупцията. Това най-вече се свързва с проведения национален съвет на НДСВ, на който премиерът отчете едногодишното управление на правителството. В тази връзка са публикувани значителен брой коментари, анализи, интервюта и информационни материали, в които се третира и темата за корупцията. Пак пред този период бяха внесени няколко законопроекта, чиято цел е да ограничат корупционните практики - това са законопроектът за лобизма и приетите поправки в Закона за търговия с оръжие и стоки с двойно предназначение. През последната седмица на юни в медиите гръмнаха и два големи корупционни скандала, които бяха широко отразени: първият, по повод предложението на премиера да се създаде комисия за борба с корупцията към Народното събрание - предложение, което раздели депутатите от управляващата коалиция на два противоположни лагера (25.7.2002 г. Депутатите се скараха заради комисията срещу корупцията (ДНЕВНИК) ; 25.7.2002 г. Нов депутатски скандал за комисията по корупция (МОНИТОР) . Другият скандал беше свързан със заместник-председателя на НДСВ и шеф на парламентарната комисия по евроинтеграция Даниел Вълчев, чието име в фигурира в доклад за корупция от времето на 36-ото НС (26.7.2002 г. Царски шеф в доклад за корупция (НОВИНАР) ; 26.7.2002 г. Царски депутат фигурира в стар доклад за корупцията (ДУМА).   Графика 1. Разпределение на материалите по месеци   Разглежданият период се характеризира с особена интензивност на публикациите по корупционната тематика в медиите. През последната седмица на юли се забелязва значително увеличаване на материалите - това се дължи най-вече на проведения назионален съвет на НДСВ, на който беше отчетена едногодишната дейност на правителството. Тъй като в предизборната платформа на НДСВ беше акцентирано на засилване на борбата с корупцията, то неизменно тя присъстваше във всички материали, имащи отношение към отчета на управляващите. Също така през този период се интензифицира дейността на парламента, която имаше пряко отношение към корупцията - беше внесено предложение за създаване на антикорупционна комисия към Народното събрание, бяха внесени и приети закони, имащи отношение към корупционните практики. Това са все теми, които получиха широк отзвук в медиите и с това може да се обясни почти двойно по-големият брой материали в сравнение с предишните периоди. 1–7 юли 8–14 юли 15–21 юли 22–31 юли 68 95 114 217 Графика 2. Разпределение на материалите по седмици   Табл.1 Брой публикации и предавания на тема корупция по медии Медия ПЕРИОД / Брой публикации Общо 1 - 9 юни 10 - 16 юни 17 - 23 юни 24 - 30 юни 24 часа 6 6 15 22 49 Труд 5 14 15 16 50 Дневник 7 10 7 18 42 Дума 2 2   8 12 Монитор 3 12 13 20 48 Новинар 7 8 5 18 38 Пари 5 5 6 25 41 Сега 5 12 12 23 52 Стандарт 5 13 13 20 51 Mediapool 4 2 3 13 22 Новото време   1 5 4 10 Нюз.бг         Екон.бг         Нетинфо       6 6 Банкер 2 7 4 1 14 Капитал   2 3   5 КЕШ         ТЕМА         Мениджър         168 часа         Българска национална телевизия (новини) 3 1 1 4 9 Българско национално радио (новини 2   5 3 10 Нова ТВ         бTV (новини)     2 2 4 Дарик радио 6   2 10 18 Инфо радио         Радио НЕТ 3   1   4 Радио Свободна Европа 2   1   3 Deutche Welle 1   1 2 4 BBC       2 2 Радио Франс ентернасионал         Общо 68 95 114 217 494 Графика 2. Разпределение на материалите по медии Както се вижда от таблицата, през разглеждания период не може да се направи някакво особено разграничаване на медиите по отношение на корупционните публикации. Тенденцията е най-големите медии да имат сравнително равен брой публикации на тема корупция. Единственото изключение е вестник "Монитор". Табл.2 Тематично разпределение на публикациите и предаванията Теми Корупционни практики Антикорупционни действия Следствия, арести Корупция и управление 1 обвинения срещу правителството и мерки на правителството 74 17 публична администрация 16 18 2 политически партии 22 4 изказвания на министри и зам. министри и други висши кадри 28 20 коментари на други публични личности 21 12 Корупция и законодателство 2 внесени законопроекти 12 18 изказвания на депутати във връзка с корупцията 21 14 коментари на други публични личности 1 Корупция и съдебна власт, прокуратура и полиция съдебна власт 28 1 1 прокуратура 2 4 полиция 7 5 2 изказвания на представители на Съдебната власт, прокуратурата и полицията 4 2 коментари на други публични личности 1 Корупция и общество корупция и здравеопазване 11 3 корупция и образование 1 1 други 2 Корупция и икономика 3 корупция и приватизация 36 7 16 корупция и бизнес 18 1 4 корупция и митници 7 19 Корупция и НПО и международни организации дейност на български НПО международни организации 1 1 Корупция и медии 2 1 Общо 319 150 25

През месец юли материалите за корупция, които носят негативен заряд, са два пъти повече от тези, които отразяват положителни тенденции. Негативните материали доминират в тематичните категории на управлението, съдебната власт, приватизацията. Единствената област, в която доминират положителните материали, е тази на митниците. Това е свързано с избирането на новия директор на Агенция "Митници", който обяви широки реформи с цел ограничаване на корупционните практики по граничните пунктове.

През разглеждания период необичайно много корупционни скандали бяха отразявани от медиите. Още през първата седмица в публичното пространство се разискват три проблема, пряко засягащи обвинения в корупция. Това са обвиненията срещу областния управител на Шумен, прокурорската проверка срещу зам.-министрите на правосъдието Марио Димитров и Меглена Тачева и внасянето на папка с документи в прокуратурата от депутата Николай Бучков.

Всички медии са отделили широко внимание на скандала в Шумен. Първоначално в медиите се тиражираше информация за злоупотреби със служебното положение на Владимир Владов, по-късно бяха публикувани анонимни обвинения. Макар че министърът на държавната администрация Димитър Калчев обяви, че МС разполага с видео- и аудио-записи, уличаващи областния управител на Шумен в корупция, тези доказателства не бяха демонстрирани публично. В края на седмицата областните управители на Шумен и Бургас бяха освободени от длъжност с решение на Министерски съвет. В мотивите не бяха споменати обвиненията в корупция. По въпроса за доказателствата министър Калчев заяви, че те ще бъдат предадени на прокуратурата. След това тази тема изчезна от публичното пространство.

01.7.2002 г. Областен уреждал назначения от името на жълти депутати (в.СЕГА)
01.7.2002 г. Калчев обвини в корупция областния управител на Шумен (ДНЕВНИК)
02.7.2002 г. Прокурор пое "Шуменгейт" (НОВИНАР)
02.7.2002 г. Губернатор си искал хотел и телевизия (ТРУД)
03.7.2002 г. Областни се изповядват пред Калчев (СТАНДАРТ)
05.7.2002 г. Н.Бучков, Бл.Димитров - разговор (БНТ)
05.7.2002 г. Петима другари подлудиха Шумен (СТАНДАРТ)
05.7.2002 г. Уволниха управителите на Шумен и Бургас (24 часа)

Другият корупционен скандал, който получи широка публичност, беше свързан с двама зам.-министри в Министерството на правосъдието. Срещу Марио Димитров, бивш председател на Районния съд в Ловеч, бяха повдигнати обвинения в престъпление по служба и в искане на подкуп по дело от преди три години. Така и не стана ясно кой точно отправя обвиненията - в медиите обвинителят беше представен единствено като "гражданина К". Проверката срещу другият зам.-министър Меглена Тачева не беше свързана с корупцията, а с показанията й като свидетел в качеството си на юрисконсулт на варненския областен управител. Мистериозно два дни след като беше цитиран "гражданинът К.", той внезапно се самоопроверга: Гражданинът К.: Марио Димитров не ми е искал подкуп. В крайна сметка и този скандал затихна, без да стане ясно виновен ли е Марио Димитров, наистина ли е искал подкуп, каква ще бъде съдбата на събраните материали от тук нататък. През следващите седмици подробности или допълнителна информация по този случай липсват. Също така липсва официална реакция от страна на правителството за огласените факти. Единственият коментар на премиера е изразеното учудване, че се проверяват стари случаи.

02.7.2002 г. Прокуратурата праща на съд зам.министър Марио Димитров? (Mediapool)
03.7.2002 г. Прокуратурата набеди зам.министър за подкуп (в.СЕГА)
03.7.2002 г. Прокуратурата извади гражданина К. срещу зам.-министър Димитров (ДНЕВНИК)
03.7.2002 г. Симеон недоумява защо Филчев проверява хората на Станков по стари случаи (Mediapool)
04.7.2002 г. Премиерът подкрепи екипа на Станков (ТРУД)
05.7.2002 г. Гражданинът К.: Марио Димитров не ми е искал подкуп (ДУМА)

Третият скандал има предистория. Той започна още в началото на месец май, когато депътатът от НДСВ Николай Бучков обвини публично правителството, че толерира корупцията. След като в продължение на цял месец не последва представяне на никакво конкретно доказателство и никаква ответна реакция от страна на управляващите, в средата на юни депутатът отново отпрани публични обвинения. Този път депутатът спомена за конкретни случаи на корупция, най-вече във връзка с приватизацията. Отново обаче липсваха конкретни данни и доказателства. В началото на юли настъпи поредният етап в развитието на скандала "Бучков". Този път депутатът предаде в Апелативната прокуратура в Пловдив документи, които според него свидетелстват за нарушения и корупция в "Топлофикация", "Ален мак" и "Балканкар-рекорд". Той обаче отново не назова имена. Оправданието беше, че не може да изнесе конкретни данни за нарушения и корупция, защото въпросните сделки били обект на прокурорска проверка.

02.7.2002 г. Депутат от НДСВ сезира Темида (ТРУД)
02.7.2002 г. Депутатът Бучков внесе в прокуратурата данни за корупция (ДНЕВНИК)

Голям корупционен скандал избухна и в края на периода. Става въпрос за заместник-председателя на НДСВ и шеф на парламентарната комисия по евроинтеграция Даниел Вълчев, чието име фигурира в доклад за корупция от времето на 36-ото НС. Така и не стана публично достояние източникът на тази информация. Скандалът беше продължение на противоречията, които разделиха депутатите от управляващото мнозинство по повод на създаването на комисия за борба с корупцията. Те не можаха да стигнат до консенсус какъв да е статутът на бъдещата комисия - дали да е постоянна комисия или подкомисия към съществуващата Комисия за вътрешна сигурност и обществен ред. В разгара на противоречията заместник-председателят на СДС Екатерина Михайлова заяви, че всъщност депутатите не искат да има такава комисия, защото ако се разровят доклади на предишни комисии, ще се видят сигнали срещу двама техни депутати.
Мистериозно на другия ден в медиите изтече информацията за Вълчев. И този скандал обаче беше подминат без коментар от управляващите.

26.7.2002 г. Царски шеф в доклад за корупция (НОВИНАР)
26.7.2002 г. Царски депутат фигурира в стар доклад за корупцията (ДУМА)

Характерно за всички тези корупционни скандали е, че следват сякаш една и съща схема. Независимо при кое правителство и към кого са отправени, общите белези, с които се характеризират са: анонимност на обвинителите или на първоизточниците на информацията("гражданинът К.", "М.М."); отсъствие на солидни доказателства за извършени корупционни престъпления (в приватизацията, при сделки, фаворизиране на анонимни личности и т.н.); липса на коментар от страна на официалните власти; бързо заглъхване на темата по медиите без последствия. Практиката в последните години показва наличиетно на два модела на приключване на корупционния скандал. Единият модел е уволнение на обвинения, основаващо се на общи мотиви като корупцията въобще не фигурира между тях. Другият преобладаващ модел е подобни скандали да се оставят да отшумят от само себе си. Налагането на пълно информационно затъмнение от страна на засегнатите в един момент води до изчерпване на темата, която се основава предимно на журналистически догадки.

Другият голям скандал, който през месец юли навлезе в следващата си фаза, беше свързан с приватизацията на "Булгартабак". Но не толкова със самият приватизационен процес - практиката показва, че всяка голяма приватизационна сделка е съпътствана с множество обвинения от страна на кандидат-купувачи в по-неизгодни позиции - в непрозрачност, фаворизиране, застъпване на лични интереси и т.н. В този случай проблематичен стана казусът "искал ли е бившият изпълнителен директор на холдинга Георги Попов подкуп, или не е искал." След обявяването на спечелилия кандидат в края на юли обаче проблемът загуби остротата си. Още на 22 юли медиите осведомиха обществеността, че Георги Попов най-после е предаден на следствието.

22.7.2002 г. Георги Попов следствен за аферата с подкупа (МОНИТОР)
22.7.2002 г. Следствието поема Георги Попов (24 часа)
22.7.2002 г. Прокуратурата даде Георги Попов на следствието (Mediapool)

Въпреки че това би трябвало да означава, че има събрани доказателства, въз основа на които ще се прецени има ли основание за дело, нищо подобно не се случва. Още на следващия ден Попов опровергава публикациите:
23.7.2002 г. Георги Попов: Няма повдигнато обвинение срещу мен (24 часа)
23.7.2002 г. Георги Попов извади бележка - не е следствен (НОВИНАР)

В крайна сметка журналистите, объркани от взаимно опровергаващите се информации, отговориха на широкия обществен интерес с единствената сигурна информация, че:
24.7.2002 г. Близо 5 часа разпитваха Георги Тасев (ПАРИ)
24.7.2002 г. 4 часа разпитваха Г. Тасев за подкупа (СТАНДАРТ)
24.7.2002 г. 5 часа разпитваха Тасев за подкупа (МОНИТОР)

В противовес на всички корупционни скандали се появяват и редица публикации с положителна насоченост. Както информират всички медии на 12 юли изпълнителният дилектор на Агенция "Митници", Асен Асенов утвърждава първия Кодекс по етика на митническия служител. Според него „Митническият служител е длъжен да не използва служебното си положение за получаване на лична облага или облага в полза на трети лица." (точка 8).

12.7.2002 г. Митничарят - вече мълчалив, смръщен, неподкупен (24 часа)
12.7.2002 г. Кодекс задължава митничарите да не търсят облаги (в.СЕГА)
12.7.2002 г. За честта на митничаря (ТРУД)
11.7.2002 г. Етичен кодекс ще бори корупцията в митниците (ПАРИ)

Като цяло в коментарните рубрики на медиите прозира негативна оценка, която се дава на инициативите на управляващите да ограничат корупцията. В анализа 10.7.2002 г. От корупционното бездействие потърпевша е България (МОНИТОР) авторът, проф. Венелин Цачевски от Института за съвременни политически анализи, прави равносметка на първата година от управлението на НДСВ и в тази светлина - и на борбата срещу корупцията. Позицията му е, че управляващите използват призивите за противодействие на корупцията само като средство за получаване на електорална подкрепа и манипулиране на политическите противници, без реално да са ограничили корупцията в страната или да са потърсили отговорност за злоупотребите, извършени от предишния кабинет.

В друг материал: 15.7.2002 г. Властта отказва да се бори с корупцията (СТАНДАРТ), се изразява недоверие към антикорупционните действия на правителството и към отчитания от вицепремиера Николай Василев напредък на страната, отразил се в по-високото място на България в международния корупционен индекс на Transparency International за 2001 г. Посочвайки за контраст примери от съвременна политическа сцена на европейските държави, в които подозренията за финансови нарушения обикновено водят до оставка на съответния управляващ политик, авторката Даниела Добрева подчертава, че в България досега “Нито един министър не бе уволнен по обвинение в корупция, камо ли той сам да си подаде оставката по морални подбуди.”

В анализа: 22.7.2002 г. Комбайнерът срещу рушветите (24 часа) авторът Валери Найденов изказва мнение, че зад добрите намерения на всички правителства до момента да се преборят с корупцията прозират политически, партийни и дори лични интереси. А широко разгласяваните пред обществеността програми, мерки и действия всъщност целят заблуждаване на гражданите и реализация на користни цели. Авторът вижда като единствен механизъм за ограничаване на корупцията радикална реформа в съдебната система, която да въведе изборност и мандатност на представителите на съдебната власт, и в промяна на избирателната система и замяната й с мажоритарен избор на народните представители.

Като доказателство за неяснотата как да се противодейства най-ефикасно на корупрцията може да се разглеждат и възникналите противоречия във връзка със статута на бъдещата Комисия за борба с корупцията към Народното събрание. Вместо логично противоречията да възникнат между опозиционни парламентарни групи, най-неочаквано спорът едва не разцепи управляващото мнозинство.

25.7.2002 г. Депутатите се скараха заради комисията срещу корупцията (ДНЕВНИК)
25.7.2002 г. Нов депутатски скандал за комисията по корупция (МОНИТОР)
25.7.2002 г. НДСВ се пропука за корупцията и в залата (НОВИНАР)
25.7.2002 г. Борбата с корупцията разцепи жълтите (ТРУД)

Все пак като положителна крачка медиите оцениха внесения законопроект за лобизма. Публикувани са редица интервюта с представители на мнозинството, които разясняват предимствата от приемането на подобен закон и реалните положителни последствия в борбата срещу корупцията, които ще го последват.

25.7.2002 г. Емил Кошлуков: Законът ще спре корупцията (24 часа)
26.7.2002 г. Камен ВЛАХОВ: Лобизмът съществува, но трябва да се регламентира (ПАРИ)
26.7.2002 г. Борислав Цеков: У нас няма разлика между лоби и далавера (СТАНДАРТ)

Как обаче общественото мнение оценява корупцията и как присъства тя в неговото съзнание? Отговор на този въпрос се опитва да даде проучване на Центъра за етнокултурни изследвания в 28 населени места в Разградско и Търговищко за нагласата на българското, турското и ромското население към корупцията. Получените данни показват, че в традиционното мюсюлманско мислене “рушветът не е нещо лошо”; материалът посочва, че анкетираните различават 5 вида рушвети: ”1. За забогатяване; 2. За услуга; 3. За издръжка на семейството; 4. Срещу нов авторитет; 5. За поддържане на стар авторитет”, като само първият вид предизвиква неприемане и осъждане, а останалите четири според анкетираните са приемливи и допустими.

Медийният мониторинг се осъществява със съдействието на Американската агенция за международно развитие (USAID)