Корупционни практики
и антикорупционни действия в България

Медиен мониторинг за месец март 2003 г.

1. Обща медийна среда

През месец март водеща тема във всички медии е предстоящата война в Ирак. Тя е отразена в няколко аспекта:
- процесът на изграждане на антиираккската коалиция, оглавявана от САЩ и Великобритания;
- ходът на военните действия след началото на операция "Шок и ужас";
- участието на България в конфликта.
Третият аспект е разгледан подробно през първите три седмици на месеца - изграждането на американска военна база в Сарафово, искането на администрацията на САЩ иракските дипломати да бъдат изгонени от държавата, участието на химическа рота в операцията, общественото мнение за войната, конфликта между управляващи и опозиция във връзка с ангажиментите, които страната ни поема. След началото на военните действия медийното внимание се насочва предимно към отразяване на хода на операцията.

Втората голяма тема през месеца е протестът на журналистите от Българската телеграфна агенция срещу назначаването на Стоян Чешмеджиев за генерален директор. След като исканията им да бъде освободен от длъжността не бяха удовлетворени те преминаха към ефективни стачни действия. Кулминацията на протеста беше уволнението на 11 редактори и последвалите физически сблъсъци между протестиращите и управляващия директор. Два дни по-късно Чешмеджиев подаде оставка и стачкатае прекратена. Това предизвиква и отклоняване на медийното внимание от темата. Акцентът вече пада върху кандидатите да заемат овакантеното място.

Третата голяма тема е свързана с очертаващия се провал на сделката за продажба на “Булгартабак Холдинг”. Тази тема е отразена предимно в коментарните рубрики и анализите и в интервюта с политици, икономисти и експерти. Медиите отразяват подробно всички етапи от развитието на сделката, довели до анулирането й – приетите промени в закона за приватизация, гласуваното от правителството решение до избере за купувач “Тобако Кепитал Партнерс”, невъзможността на избраният консорциум да плати за предприятието. В самия край на месеца управляващите официално признават, че обявеният купувач всъщност не е стратегически инвеститор, а офшорна компания със съмнителни капитали. Във всички седмични вестници тема на броя е провалът на сделката и вината на правителството, и конкретно на икономическия министър Николай Василев.

Други актуални теми през месеца бяха:
- убийството на президента на “Мултигруп” Илия Павлов, определян като най-богатия човек в България. Тази тема присъства в медиите през първата и втората седмица на март и обхваща разследването, погребението на Павлов, промените, които ще се наложат в ръководството на корпорацията;
- визитата на президента на Руската федерация Владимир Путин по повод годишнината от Руско-турската освободителна война. Медиите подробно отразяват посещенията му на връх Шипка, в Стара Загора, срещите с политици и икономисти, съвместната пресконференция, дадена от президентите Първанов и Путин. Тази тема доминира в медиите през първите няколко дни на месеца;
- изказването на областния управител на Пазарджик Реджеп Моллаахмед в края на месеца, че в България продължава възродителният процес и че християните нямат място в Родопите. То предизвика силна негативна обществено-политическа реакция. Два дни след това Моллаахмед е освободен от поста и публикациите и коментарите по темата секват.

2. Корупционна тематика

През месец март в наблюдаваните медии са публикувани общо 410 материала, които засягат темата за корупцията. Това е най-ниският брой на регистрирани материали за последните шест месеца. Спадът приблизително с 20 процента се дължи на концентрирането на медийното внимание върху подготовката за войната в Ирак. Всички останали събития останаха на по-заден план. Основният "производител" на новини - управляващите, също се занимават основно с тази тема - в изказвания, коментари, анализи, интервюта, прогнози.

Графика 1. Разпределение на материалите по месеци

За да може медийният мониторинг на Коалиция 2000 да отразява по-адекватно въздействието върху обществото на отразяването на корупционната тематика от медиите, наскоро бе въведен и индекс на публичния ефект, разработен съвместно с агенция "Витоша рисърч".

На базата на относителната аудитория на медиите за съответния месец за всяка медия се изчислява специфичен коефициент на публично въздействие. След умножаване на броя публикации / предавания през наблюдавания период със съответния коефициент за всяка медия и събиране на получените числа се получава месечният индекс на публичния ефект.

Тази методика позволява да се следи не само броят на материалите, но и по-точно да се определи съвкупното въздействие на медиите върху обществото през определен интервал от време, както и да се наблюдава неговата динамика за по-дълъг период.

Графика 2. Индекс на публичния ефект

При седмичното отразяване на темата за корупцията също се забелязва закономерен спад. Намаляването на броя на публикациите следва развитието на събитията по подготовка и започване на военните действия (със засилване на активността на международната сцена спада интересът към всички останали теми, включително и корупционната): през първата седмица (115) - оформянето на антииракската коалиция; втората (107) - очертаващата се война като единствено възможно решение; трета (99) - началото на военните действия; (89) - ходът на операцията.

Графика 3. Разпределение на материалите по седмици

И през месец март се запазва тенденцията най-много материали по темата за корупцията да се публикуват в ежедневните печатни издания. Отново водещи в отразяването на корупционните проблеми са двата вестника с най-голям тираж в страната - "Труд" (61) и "24 часа" (47). Трябва да се отбележи, че в. "Дневник" също заема водещо място по брой публикации, макар че като тираж попада в една група с вестниците "Новинар" (22) и "Пари" (17). В тази група е и в. "Дума" (3), който обаче е насочен към определена аудитория. На базата на резултатите от последната година може да се твърди, че в. "Дума" категорично се отличава от останалите столични ежедневници по типа и обема на отразяване на корупционната тематика - той помества много по-малко по брой материали на тази тема.

Със същия брой материали е и Интернет изданието "Новото време", зад коeто стои Национално движение Симеон Втори. През месец март започна да излиза в Интернет и "Всеки ден". То беше представено като наследник на в. "Демокрация" (печатен орган на Съюза на демократичните сили, спрян в края на юни 2002 година). През разглеждания период обаче в извадката не попадат негови материали.

Табл.1 Брой публикации и предавания на тема корупция по медии

Графика 4. Разпределение на материалите по медии

Материалите с източник журналист многократно надвишават всички останали - общо 266. В сравнение с предишни периоди абсолютният им брой се запазва. Почти двойно намаляват материалите с източник "чужденец" и "държавен служител", докато при материали с източник "политик - управляващи/опозиция" намаляването е почти четворно. При последните се запазва тенденцията "управляващи" да надхвърлят "опозиция". При източник "интелектуалец" броят на материалите се запазва еднакъв за последните три месеца.

Напоследък, макар и малко, в медиите присъстват и мнения на обикновени граждани (хора от улицата). Това са цитирани изказвания на случайни граждани (обикновено в репортажни материали: 21.3.2003 г. На пазара: У нас вече е нетърпимо - като в Ирак (в.СЕГА) ), в публикувани анкети на медиите по специфичен проблем (07.3.2003 г. Анкета на в. "Новинар": Искали ли са ви подкуп? (НОВИНАР)) или публикувани писма на читатели (15.3.2003 г. Да дамгосаме рушветчиите (ТРУД)). Два от тези материала са релевантни на корупционната тематика. И двата отразяват негативно отношение и нетърпимост към корупцията.

Табл.2 Кой говори за корупция

По отношение на жанровото разпределение на материалите се запазва доминиращата роля на информационните материали. За пръв път за последните месеци броят на анализите и коментарите надвишава двойно броя на интервютата. Една от причините за това е отсъствието на голямо корупционно събитие, което да предизвика дискусии и търсене на различни мнения. От друга страна, много малка част от материалите в тези два жанра разглеждат пряко корупционната проблематика - най-често тя се споменава в контекста на общите проблеми пред страната - икономически и политически.

Няма съществени промени в броя и на разследващите публикации. Публикувани са общо 8 журналистически разследвания, които засягат различни области на обществения живот и корупционни проблеми. Например в материала Неуловимите магистрални бандити (168 часа) от 7 март се търси евентуална връзка между полицаи и престъпници. Фалшифицирали подписите на трите лекарки? на в. "24 часа" от 19 март търси истината за разкритата в Благоевград машинация с безмитен внос на луксозни западни коли на името на инвалиди, по която са задържани две лекарки. “Германци ограбиха “Дунавска коприна” от в. "КЕШ" (21 март) разкрива източването на активите от приватизирано предприятие. Докато Министър Свинаров урежда свой клиент със сделка за милиони на в. "Монитор" и Депутат от НДСВ ползва МВР за частен бизнес на в. "168 часа" вече търсят незаконни действия на политическия елит.

Общото, което може да се каже за всички тези публикации, е, че често са едностранчиви, липсва търсене на мнението на другата страна, рядко изводите са достатъчно добре обосновани. Част от тези материали пораждат съмнения, че е възможно да са написани "по поръчка" на заинтересовано лице или че медията е използвана като "пощенска кутия".

При редакционните коментари също се забелязва двоен спад в броя и нито един няма пряко отношение към темата за корупцията.

Графика 5. Жанрово разпределение на публикациите и предаванията на тема корупция

Най-често в материалите на корупционна тематика се говори за корупцията в определен държавен орган, обществена организация, професионална група - 139 материала. В другите три категории - корупцията в определена обществена сфера (87), корупцията най-общо като явление (83) и конкретен случай на корупция (83). За пръв път се наблюдава изравняване в последните две категории - най-общата и най-конкретната. Това е положителна тенденция, тъй като медиите по-често се задоволяват само с общо споменаване на проблема за корупцията. Запазва се обаче тенденцията броят на материалите, посочващи конкретни данни за корупция, да е сравнително малък.

Графика 6. Конкретност на публикациите и предаванията на тема корупция

През месец март материалите,съдържащи отрицателни оценки, значително надвишават по брой тези, които отразяват положителни действия срещу корупцията - съответно 262 и 103. Броят на материалите, в които се цитират конкретни мерки - следствия, арести, присъди, се запазва на равнището на предишни месеци.

Табл.3 Разпределение по теми на публикациите и предаванията на тема корупция

През месец март може да се открои само един голям корупционен скандал (17-23 март). По време на годишния отчет на Националната следствена служба и.д. шефът на Националното следствие Румен Георгиев и зам.-главният прокурор Христо Манчев обявяват, че разполагат с доказателства, че прокурори, следователи и полицаи образуват поръчкови дела. Тази новина има мигновен ефект. Още същия ден информационните сайтове и новинарските емисии на електронните медии я обявяват като водеща новина (трябва да се уточни, че става въпрос за водеща новина от България, защото по това време централната новина е войната в Ирак). На другия ден всички централни медии публикуват обширни материали, в които цитират изявленията на магистратите. Освен това специално по темата изявление прави и главният секретар на МВР ген. Бойко Борисов, което допълнително подсилва медийния интерес.

Но извън информационното покритие липсват допълнителни материали по темата - коментари, анализи, интервюта. А сред седмичниците тя е отразена единствено във в. "КЕШ". Прави впечатление, че структурно водещите заглавия в медиите са много сходни във всички "поръчкови дела" е основният акцент. И структурата на материалите също не показва голямо разнообразие - почти няма добавени допълнителни коментари на редакциите, изнесени допълнителни данни.

21.3.2003 г. Прокуратурата призна за поръчковите дела (КЕШ)
19.3.2003 г. Следователи: Поръчкови дела бият конкуренцията (в.СЕГА)
19.3.2003 г. Бум на поръчкови разследвания през 2002 г. (МОНИТОР)
19.3.2003 г. Има поръчкови дела срещу конкуренти (24 часа)
19.3.2003 г. Следователи и прокурори признават за дела поръчки (ТРУД)
19.3.2003 г. Висш прокурор призна за поръчкови дела (ДНЕВНИК)
18.3.2003 г. Прокуратурата и следствието признаха за поръчкови дела (Mediapool)

И през март се появяват поредните обвинения срещу главния прокурор Николай Филчев, След Едвин Сугарев и Брус Джаксън, и поетът Николай Колев-Босия публично обвини Филчев, че е взел подкуп. Според него става въпрос за 1 милион долара, дадени му Христо Михайловски, Венцислав Върбанов и Александър Божков /министри в правителството на Иван Костов/, за да бъдат спрени проверките срещу тях (1-9 март). На тези обвинения не последва отговор от потърпевшия. Както и при обвиненията на Джаксън реакция дойде от председателя на Съюза за борба с корупцията "Законност" Спартак Дочев. Той представи доказателства, че именно Филчев е този, който е поискал започване на проверка и сваляне на имунитета на въпросните министри. Разликата с предишните случаи на обвинения срещу Филчев е, че този път главният прокурор не взе отношение по обвиненията.

06.3.2003 г. Босия: Трима сини министри дали 1 млн. долара на Филчев (ДУМА)
07.3.2003 г. Босия: Трима дали $1 млн. на Филчев, за да няма съд (24 часа)
07.3.2003 г. Босия обвини Филчев за подкуп от $1 млн. (ДНЕВНИК)
08.3.2003 г. Филчев взел подкуп? Свещена простота! (24 часа)
08.3.2003 г. Съюз "Законност": Глупостта на Босия е духовна немощ (НОВИНАР)

По- интересно е, че медиите подминават този скандал. Показателно е, че само 3 от столичните ежедневници пускат материали, а в седмичните темата изобщо не е засегната. С началото на кампанията "Филчев е корумпиран", поставено от Едвин Сугарев в края на миналата година, медийният интерес към поредната нападка все повече отслабва. Една от причините е липсата на представени доказателства и на реакция от компетентните органи, липсата на коментар от управляващите и т.н. Най-често тези материали остават "да висят" в медийното пространство, без да търпят някакво медийно развитие - с анализи, коментари, разследвания. Единствено вестник "24 часа" се зае да отрази етапите от развитието на скандала - отправените обвинения и съответно реакцията.

Всички медии отразяват темата за корупцията в сферата на спорта и по-конкретно във футбола (17-23). Тя е подета от интервю на бившия футболист от националния отбор Христо Стоичков, дадено за испанското списание “Дон Балон”, цитирано от всички медии. В самото интервю темата е много слабо засегната - само с един въпрос, а акцентът е поставен преди всичко върху коментарите на Стоичков за испанското първенство и по-точно за съдбата на клуб "Барселона", където той игра дълго време. Но всички медии извеждат в заглавия коментара му, че корупцията убива българския футбол. През последните години тече постоянен дебат в медиите за голямата корупция в спортните централи, за уговорени мачове, подкупени съдии. Поради своя характер обаче темата се отразява предимно в спортните медии и само една малка част от публикациите попада в централните ежедневници. Определено в случая тя намира място в основните рубрики на вестниците, първо, поради източника на информация и второ - поради провокацията, която съдържа.

Тази тема обаче също не предизвика допълнителни коментари в медиите.

20.3.2003 г. Стоичков: BG футболът е корумпиран (в.СЕГА)
20.3.2003 г. Ицо: Корупция убива футбола в България (МОНИТОР)
20.3.2003 г. Стоичков: Като чуя за “Реал”, направо ми се повръща (24 часа)
20.3.2003 г. В България шампионът се посочва с пръст (ТРУД)
20.3.2003 г. Стоичков пред "Дон Балон": Футболните шефове в България са корумпирани! (НОВИНАР)
20.3.2003 г. Стоичков говори за корупцията в българския футбол (ДНЕВНИК)

Както беше отбелязано по-горе, през месец март не може да се открои корупционна тема, която да присъства повече от няколко дни в медиите. Не може да се открои и конкретен корупционен проблем, който да е поставен на публично обсъждане. Единствено по отношение на конкретните корупционни случаи се забелязва някаква последователност. Например, макар да не е отразен в много медии, през целия месец е следен случаят със задържането на полицай от 4 РПУ в столицата по обвинение в рекет (заедно с двама съучастници). Случаят предизвиква интерес и с факта, че полицаят-престъпник е брат на шефа на Софийската военна окръжна прокуратура Трендафил Трайков. Именно на роднинската връзка се набляга и в материалите. Те са кратки и информативни. На първия етап се съобщава за естеството на престъплението и как е било разкрито:

15.3.2003 г. Полицай, брат на военен прокурор, хванат за рекет (в.СЕГА)
15.3.2003 г. Прокурорски брат в ареста за рекет (24 часа)

После се съобщава за хода на следствието и условията по задържането (единствено в. "Монитор" в два поредни броя информира за исканата мярка за постоянен арест и на следващия ден - за решението на съда):

19.3.2003 г. Оставиха полицай и още двама в ареста (ТРУД)
19.3.2003 г. Братът на прокурора по “Бръмбаргейт” остава в ареста заради рекет (МОНИТОР)
18.3.2003 г. Искат постоянен арест за брат на прокурор (МОНИТОР)
18.3.2003 г. Обвиниха в рекет прокурорски брат (24 часа)

Още веднъж в края на месеца медиите информират за решението на Софийският апелативен съд да потвърди наложената мярка за неотклонение на задържаните.

26.3.2003 г. Прокурорският брат пак остава в ареста за рекет (МОНИТОР)
26.3.2003 г. Братът на прокурор Трайков остава в ареста (ДНЕВНИК)

Както се вижда от изброените материали, всички големи столични ежедневници отразяват случая на един или няколко етапа от развитието му. Не може да се каже, че често подобни случаи са следени в цялостното им развитие - от задържането до обявяване на наказанието. Всички материали обаче са много кратки, информативни и рядко са съпроводени с допълнителни коментари.

Един типичен пример за стар случай, който отново излиза в медиите, е делото срещу кмета на Гълъбово Васко Стоянов, който беше заловен с белязани 1000 евро в кабинета си на 15 май 2002 година. Случаят е почти на една година. Вестниците, които го отразяват, информират за историята по задържането, хода на следствието и последвалите наказания, наложени на кмета (отстранен от длъжност) и каква присъда може да получи (затвор от 10 до 30 години).

31.3.2003 г. Кмет застава пред Темида за вземане на 1000 евро подкуп (в.СЕГА)
31.3.2003 г. Съдят кмет за подкуп (СТАНДАРТ)

Този случай е много показателен и дава донякъде отговор на въпроса защо българските медии нямат традицията да следят развитието на конкретните корупционни случаи - първо, защото те се проточват прекалено дълго във времето и второ, защото са предимно случаи от провинцията, които на местно ниво са значими, но на национално ниво лицата в тях са непознати за огромната част от аудиторията.

Подобен е и случаят със санитарна инспекторка ХЕИ-Пловдив, задържана със 100 лв. подкуп през септември 2002 година. В този случай се съобщава за издадена присъда.

12.3.2003 г. Инспекторка ще лежи 3 г. заради подкуп (СТАНДАРТ)
12.3.2003 г. 3 г. затвор за 100 лв. подкуп (НОВИНАР)

Почти всички медии отразяват задържането с 30 лева подкуп на пазарджишки лекар, получил ги, за да лекува болно дете. Случаят демонстрира класически начин, по който гражданите могат да се противопоставят на корупционен натиск. Материалите са кратки, дават всички подробности и реакцията на болницата. Информацията на всички медии съвпада. Подобен тип материали имат широк отзвук сред аудиторията, защото ако се съди по данни от социологически проучвания, именно в сферата на здравеопазването хората най-често се сблъскват с т.нар. малка корупция. Прави впечатление обаче, че напоследък все повече централни медии започват да отразяват случаи на санкции за корупция в провинцията - засега те съобщават най-вече за първия етап - задържането.

06.3.2003 г. Хванаха доктор с 30 лв. подкуп (СТАНДАРТ)
06.3.2003 г. Заловиха пазарджишки лекар с подкуп (МОНИТОР)
06.3.2003 г. 30 лева подкуп за болно дете (24 часа)
06.3.2003 г. Арестуваха доктор с 30 лева рушвет (ТРУД)
06.3.2003 г. Хванаха лекар с подкуп (НОВИНАР)

Интересно е отношението на медиите към една от водещите теми на месеца - провала на сделката с "Булгартабак". Именно с нея правителството си навлече публични обвинения в клиентелизъм, фаворизиране и корупция. В същото време много малко от материалите за сделката през месеца засягат корупционните съмнения около нея.

През периода е публикувано изследване, свързано с "най-скандалната приватизационна сделка в страната". Според проучването на Агенция "Скала" над 55% от българите смятат, че зад сделката с холдинга се крие някаква "далавера". Въпреки че не изказват конкретни подозрения в корупция, анкетираните се отнасят с ясно изразено недоверие към процедурата по продажбата на "Булгартабак", като най-често обясняват подозренията си с липсата на достатъчно прозрачност и яснота по основните параметри на сделката. Прави впечатление, че проучването е отразено само от в." Стандарт" - собственост на един от отхвърлените кандидат-купувачи - Майкъл Чорни (30.3.2003 г. Половината българи: "Булгартабак" е далавера (СТАНДАРТ) ).