| Корупционни
практики Медиен мониторинг за месец ноември 2002 г.
Месец ноември се отличава с голяма активност на българския вътрешнополитически живот. През периода могат да се откроят няколко водещи теми, които присъстват на страниците на всички печатни медии и в рубриките на всички електронни и онлайн медии. Първата тема е свързана с поканата България да стане пълноправен член на Атлантическия пакт, отправена официално на срещата на върха в Прага на 21 ноември. Това събитие е предхождано от разразилия се в началото на месеца скандал с опита да бъде незаконно изнесена продукция с възможна двойна употреба от военния завод ТЕРЕМ в Търговище. През втората седмица на ноември (11-17) е значителен броят на материалите, в които се изказват съмнения и предположения, че този инцидент би оказал съществено влияние за евентуално негативно за страната решение за бъдещото разширяване на НАТО. Изказани бяха дори и крайни мнения, че страната ни няма да получи покана. Пред следващата седмица темата продължава да е актуална, но политическите страсти са насочени в противоположна посока - след като България получава покана за НАТО, еуфорията от несъмнения външнополитически успех измести скандала. Всички медии отделят широко внимание на историческото събитие - в коментарни рубрики, анализи, интервюта. Повечето от тях анализират дори предимствата и недостатъците за страната в следващите десетилетия. Последната седмица на ноември също е доминирана от получената покана за пълноправно членство в НАТО, но този път акцентът е поставен върху поетия от министъра на отбраната ангажимент за оказване на подкрепа за САЩ при евентуална война с Ирак. Втората голяма тема е свързана със съдбата на ІІІ и ІV блок на атомната централа в Козлодуй. Тази тема е особено актуална през последните месеци на 2002 г., особено след поетия официално от страна на правителството ангажимент двата реактора да бъдат изведени от експлоатация през 2004 година. Тази тема се отразява в контекста на непрекъснато противпоставяне между институциите, между управляващите и гражданите, между експерти и учени. И през месец ноември се запазва традицията най-много конфликти да предизвиква именно тази тема. Те се характеризират освен с честотата си и с изключително краткия си живот в медийното пространство. Така например, през месец ноември темата за бъдещето на АЕЦ "Козлодуй" е третирана в контекста на:
Третата голяма тема на месец ноември е във връзка с отправените от бившият член на НИС на СДС Едвин Сугарев обвинения към главния прокурор на републиката в злоупотреба с власт. В открито писмо към всички държавни институции, той отправи тежки обвинения към Никола Филчев. Враждата между двамата датира от по ранен период, но за пръв път се наблюдава такава широка медийна и политическа реакция. В скандала се замесиха почти всички институции. През месец ноември имаше и няколко
теми, които макар да не доминираха през целия период, получиха широко медийно
отразяване. Такива са:
В сравнение с предишни периоди броят на материалите, третиращи проблема за корупцията, е голям - общо 583 материала. Те са сравнително равномерно разпределени през отделните седмици, с изключение на последната - 25-30 ноември, когато броят рязко спада, но това се дължи по-скоро на непълния период - само 6 дни. Публикациите през втората и третата седмица на месеца са най-многобройни вероятно поради факта, че именно тогава е разгарът на конфликта между Едвин Сугарев и главният прокурор Никола Филчев и отправените тежки обвинения в корупция. През втората седмица избухна и спор между отделни депутати от управляващото мнозинство и министри, като бяха отправени тежки взаимни обвинения в корупция и неправомерно облагодетелстване. Графика 1. Разпределение на материалите по месеци
Графика 2. Разпределение на материалите по седмици
Както показва таблица 1, през периода големите столични ежедневници отделят сравнително еднакво внимание на темата за корупцията. Най-тиражните вестници - "Труд," "24 часа", "Стандарт" и "Сега" поместват приблизително равен брой материали. Вестниците "Монитор" и "Дневник" също се доближават по брой на публикувани статии, съответно с 33 и 27 материала. Същото е и при вестниците "Новинар" и "Пари" - със 26 и 25 материала. Ако се съди по неофициални статистически данни относно тиража на най-големите ежедневници и реализираните реални продажби, то именно по този начин се подреждат отделните медии. Водещите по продажби печатни издания отделят и значително по-голямо внимание на темага за корупцията, което пък говори за наличието на постоянен интерес към проблематиката у читателите., тъй като по правило най-тиражните вестници следват най-отблизо пазарните тенденции. Табл.1 Брой публикации и предавания на тема корупция по медии
Графика 2. Разпределение на материалите по медии
Значителният брой на материалите на корупционна тематика обаче не означава и придаването на голяма важност на тази тема при медийното отразяване. Както се вижда от графика 3, огромната част от материалите се поместени на вътрешните страници на медиите и едва 29 са поместени на първа или последна страница - които най-силно привличат вниманието на читателя. Данните от таблица 2 показват, че в повечето случаи авторът на дискурса в материала е журналист или политик. Графика 4 внася допълнителна яснота относно медийното отразяване - 318 от материалите са информационни, 153 са интервюта. Анализите и коментарите са сравнително малко, а редакционни коментари почти липсват. Анализирайки и разпределението на материалите по признака "конкретност" от графика 5, може да се направи изводът, че публикациите, информационните емисии и предаванията на тема корупция през месец ноември в по-голямата си част не третират задълбочено проблема. Най-често материалите цитират политици, висши държавни чиновници, неправителствени организации и поднасят информация без последващ коментар, или излъчват интервюта и публикуват материали, в които за корупцията се говори в контекста на някакво по-общо и значимо социално, икономическо или политическо събитие. Преобладават и материали, в които се констатира корупционно поведение в широк смимъл - в публичната администрация, в съда, в областната управа, в полицията, без да се навлиза в конкретика . Друга група материали представят поредните оповестени социологически проучвания - български и международни, които отчитат високи нива на корупция в страната. Подобни материали най-рядко предизвикват реакция от страна на държавните органи. Едва 58 се конкретните случаи на корупция, като много често не става въпрос само за разкриване на корупционно престъпление, но и за предотвратяване на такова или пък за въздържане от такова. 197 материала третират корупцията най-общо като явление - в близо 1/3 от материалите думата корупция просто присъства, без да се разглежда самият проблем. Графика 3. Основни характеристики на медийното отразяване на корупцията
Табл.2 Кой говори за корупция
Графика 4. Жанрово разпределение на публикациите и предаванията на тема корупция
Графика 5. Конкретност на публикациите и предаванията на тема корупция
И през месец ноември се запазва доминиращото присъствие на материали, констатиращи негативни тенденции. Информация за антикорупционни действия и/или положителни стъпки в ограничаването на корупцията се съдържа в 154 материала, което е два пъти по-малко от тези, отразяващи корупционни практики (391). Най-много са материалите в категория корупция и управление. Прави впечатление, че сред тях преобладават изказванията и коментарите. В този смисъл може да се каже, че материалите не отразяват някакво конкретно корупционно действие, а в повечето случаи корупцията е спомената в контекста на по-обща тематика. Обвиненията срещу правителството многократно надвишават положителните оценки за предприетите действия в борбата с корупцията. Има нарастване на броя материали, отразяващи конкретни антикорупционни мерки - следствия и арести. Най-много такива материали са от областта на публичната администрация и полицията - които традиционно са посочвани като едни от най-корумпираните от обществото. Така нарастването на броя на публикациите от този тип може да се приеме като положителна тенденция. Табл.3 Разпределение по теми на публикациите и предаванията на тема корупция
Могат да се откроят няколко актуални теми на корупционна
тематика през месец ноември. Най-общо те могат да се групират в три големи категории.
Първата обхваща възобновилата се традиция от лятото на 2002 година да се отправят
взаимни обвинения в корупция между представители на една и съща държавна структура
или обществена сфера. Още през парвата седмица в медийното пространство се оформя
скандал между финансовия министър Милен Велчев и подалия оставка министър на регионалното
развитие и благоустройството Костадин Паскалев. Оставката на Паскалев е факт от
края на месец октомври, но известно време той отказваше да разкрие пред медиите
причините, които са довели по това решение. Единствената причина, която той публично
оповестява и която се възприема от медиите като основен мотив за напускане на
правителсквото, е корупцията. Още един случай потвърждава тази констатация. За разлика от вече посочения обаче, който приключи в рамките на 2 дни, то скандалът между група депутати от управляващата коалиция и висшето ръководство на НДСВ се проточи сравнително по-дълго във времето. В началото на третата седмица на ноември депутатът Емил Кошлуков обвини енергийния министър Милко Ковачев и председателя на съответната парламентарна комисия Веселин Близнаков, че лобират за старозагорската фирма "Фантазия", която снабдява с брикети местния ТЕЦ "Брикел". По-късно неговият колега Алеко Кюркчиев отправи контраобвинение - че Кошлуков защитава интересите на другия доставчик на топлоцентралата "АЙС-А-Георгиеви и сие". В общи линии този скандал придоби характер на сблъсък на икономически интереси (такова мнение изразиха в медиите и голяма част от помолените за коментар, неангажирани по случая депутати, макар да не са цитирани имената им). Така за няколко дни скандалът приключи, без да стане ясно има ли всъщност корупционно престъпление. Интерес представлява реакцията на медиите по случая - бяха изнесени конкретни факти, назовани имена, посочени замесени страни. В същото време не последва никакво развитие в медийното отразяване под формата на журналистическо разследване на случая. Именно медиите могат да представят подобна независима гледна точка. Така в рамките на няколко дни случаят загуби своята актуалност. 21.11.2002
г. Царски
депутати се обвиняват, че крадат от ТЕЦ (в.СЕГА) Последният голям корупционен скандал е логично продължение от царящата в последните месеци открита вражда между бившият член на НИС на СДС Едвин Сугарев и главния прокурор Никола Филчев. До момента липсва коментар от страна на Филчев по отправените обвинения. И този път те са свързани със злоупотреба с власт. Единствената реакция от страна на държавна институция е тази на представители на Висшия съдебен съвет, които приеха да изслушат Сугарев и да разгледат представените от него доказателства, без обаче да се ангажират с последващи действия. Всички останали държавни ведомства или отричаха обвиненията, или отказваха коментар. Но медиите проявиха засилен интерес към темата поради замесените участници. Политическата реакция също беше много широка, но се изразяваше предимно в изказвания на мнения. Периодично в скандала се намесваха правосъдният министър, бившият министър-председател Филип Димитров и т.н., които впоследствие се оттегляха. Някои медии дори публикуваха цялото обвинително писмо на Сугарев на страниците си, но поради липсата на реакция от страна на другата засегната страна (в медиите се тиражира заплахата на Филчев да съди Сугарев) и този случай постепенно загуби актуалността си и изчезна от първите страници, макар и да беше отразяван през целият месец ноември без никакъв опит да се докажат или опровергаят от медиите отправените обвинения. 05.11.2002 г.
Престъпни
кръгове използват болестта на Сугарев, контрираха от прокуратурата (News.bg)
Втората голяма категория
теми обхваща материалите, отразяващи различни социологически изследвания на корупцията.
Още в началото на месеца беше оповестен доклад "Корупцията и антикорупционната
политика и процеса на присъединяване към ЕС" на института "Отворено
общество". В частта за България е посочено, че "корупцията е един от
приоритетните политически проблеми". В края на месеца пък бяха повестени паралелно други три доклада. Годишният доклад на Европейската банка за възстановяване и развитие за икономиките в преход (Евробанката: „Данък подкуп“ в България се увеличава, ЕБВР: Южната част на Източна Европа е най-корумпирана ). Другото проучване е извършено от НЦИОМ през месеците септември и ноември и целта му е да определи как обществото възприема дейността на полицията. Конкретно е засегната и темата за корупцията, макар предмет на анализа да са много повече проблеми (Всеки втори: Полицията е корумпирана). Последното изследване е на агенция "Витоша рисърч", в което бяха оповестени традиционните корупционни индекси. За разлика от предходните, то беше широко отразено в почти всички медии: 29.11.2002
г. Социолози:
Адвокати, полицаи и лекари искат най-често подкуп (в.СЕГА) Общото във всички тях е, че констатират сравнително високо ниво на корупция във всички сфери на обществено-политическия и икономическия живот. Но освен като информативно поднасяне на данни, в медиите липсват каквито и да било други коментари. Третата голяма тема е свързана с материали, отразяващи корупционно поведение, т.е. конкретни случаи на корупция. При подобни материали се наблюдава една особеност - те обикновено не намират широко отражение във медиите. Обикновено такива публикации се появяват еднократно в една медия, рядко един случай е отразен в повече от една или две медии.Също така тази информация не присъства на водещите страници, отделено е значително малко място, фактите са представени много синтезирано. Публикуват се материали, засягащи както доказани случаи на корупция, така и случаи, в които е отказан подкуп. През първите две седмици броят на материалите е значително малък - по 3, но в следващите две значително нараства и общият брой за месеца е 38. Според тематичното разпределение на материалите, двете сфери, в които най-често се цитират разкрити корупционни практики, са полицията и публичната администрация: 01.11.2002
г. Задържаха
ченге за рекет (СТАНДАРТ) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Медийният мониторинг се осъществява със съдействието на Американската агенция за международно развитие (USAID) |