КОРУПЦИОННИТЕ ИНДЕКСИ НА КОАЛИЦИЯ 2000
Методология

Корупционните индекси са конструирани въз основа на данни от проведените от Vitosha Research при Центъра за изследване на демокрацията емпирични проучвания и са един от основните продукти на Системата за мониторинг на корупцията (СМК).

Разработването на СМК започва с провеждането на количествено изследване, посветено на проблемите на корупцията през март 1997 г. В периода до септември 1998 са проведени общо 5 количествени и 4 качествени изследвания.

На основата на набрания опит, през втората половина на 1998 бяха реализирани първите изследвания от СМК: две количествени и три качествени изследвания. Настоящото издание на Корупционните индекси на Коалиция 2000 се основава именно на тези данни.

Методологията на СМК предвижда да се осъществява периодично наблюдение на съвкупност от индикатори, характеризиращи начина, по който гражданите и служителите в обществения сектор възприемат корупцията, а също и степента на тяхната въвлеченост в различни форми на корупционно поведение.

Корупционните индекси

Корупционните индекси са основен продукт на Системата за мониторинг на корупцията (СМК) на Коалиция 2000. Техните стойности ще бъдат актуализирани на всеки 3 месеца на основата на данни от емпирични изследвания.

• Корупционните индекси приемат стойности от 0 до 100.
• Колкото стойността на индексите e по-близо до 100, толкова по-негативни са оценките за състоянието на корупцията в страната.
• Индексите, чиято числова стойност клони към 0 показват максимална близост до идеала за "общество без корупция".
• Корупционните индекси са групирани в няколко категории:
  • нагласи спрямо корупцията;
  • корупционни действия;
  • оценки за размерите на корупцията;
  • корупционни очаквания.

Корупциионните индекси: структура и интерпретация
1. Нагласи

Принципна допустимост
Податливост на корупция

2. Действия

Корупционен натиск
Индивидуални корупционни действия

3. Разпространение

Степен на разпространение
Практическа ефикасност

4. Очаквания

Очаквания за преспективите на корупцията
Социално значение на корупционните индекси

Корупционните индекси дават представа за мащабите и измеренията на корупцията на основата на оценките на населението и служителите в обществената сфера. Тези оценки са основата на техните практически действия и начина, по който те възприемат социалната среда.

От Корупционните индекси не могат да се правят преки изводи относно точните размери на разпространението на корупцията като социална практика.

Най-близък до измерението размер на корупцията е индекса на корупционните действия, доколкото той се основава на анонимното самопризнание за участие в корупционни практики.

В определен смисъл, характерът на самото явление (че и двете страни са наказуеми по закон) превръща индекса на корупционните действия в една от малкото реалистични оценки за реалните размери на корупцията.

По разбираеми причини, в сравнение с наличната фактологическа информация на правоохранителните институции, за момента точността на отразяването на реалностите на корупцията при емпиричните проучвания е значително по-висока.

Нагласи спрямо корупцията

Корупцията е социално зло.

Сред българските граждани е налице висока степен на съгласие, че корупцията е принципно недопустима.

Реалността срещу ценностите.

При сблъсъка между ценностите и личния интерес, рязко нараства податливостта към корупцията. Хората са склонни да правят компромиси с принципите си, защото не виждат друг начин да постигнат целите си.

Ниската толерантност към корупционното поведение от една страна и висока степен на податливост към такива действия, от друга, водят до следната масова практическа философия: корупцията е необходимо зло, като успешно решава проблемите на практика.

Корупционни действия

Корупцията не е резултат от открита принуда.

Индивидуалният корупционен натиск е относително нисък. Това показва, че в български условия корупционното поведение се генерира не толкова от социалния натиск, колкото от механизмите на интереса и необходимостта.

Не всички са индивидуално въвлечени в корупцията.

Индексът на корупционните действия е по-висок сред служителите в обществения сектор отколкото сред населението.

Тези данни показват, че реалността на корупцията се създава не от голямата част от гражданите и служителите в обществения сектор, а само от "по-активните".

Оценки за размерите на корупцията

Корупционното поведение се възприема като масова и обичайна практика.

Българската общественост е склонна да вижда в корупцията един масов феномен, който е на прага да се превърне в социална норма.

Корупционното поведение е социално успешно.

Тази ценностна нагласа съществува редом с всекидневно потвърждаваното убеждение, че корупционното поведение е практически много ефикасен инструмент за решаване на частни проблеми.

Очаквания за перспективите на корупцията

Корупцията трудно ще може да се изкорени в обозримото бъдеще.

Българските граждани не са фаталисти относно възможността на обществото да се пребори с корупцията, а по-скоро умерени песимисти.

Стойността на индекса дава основание да се мисли, че гражданите биха променили очакванията си за бъдещето при условие, че в социалната среда успеят да се създадат легитимни механизми, които са по-изгодни от корупционните.

Изводи

• За българската общественост корупцията е един от трите най-значими проблема, пред които е изправено обществото ни.
• Сред гражданите имa широк консенсус, че корупцията е социалнo зло.
• Практическите обстоятелства модифицират принципната нетърпимост към корупцията и тя се възприема като "необходимо зло".

• Ценностната неприемливост на корупцията се ерозира от убеждението, че корупционните действия са един много ефикасен инструмент за справяне с проблемни ситуации.
• При сблъсъка с реалността на натиска и изкушението, много хора признават, че биха направили компромис със своите ценности. Този избор се подкрепя и от убеждението им, че корупцията се превръща в социална норма.
• Като основни средища на корупцията сред служителите в обществения сектор се възприемат митническата и данъчната администрация, правораздаването, централната изпълнителна и законодателна власт, здравеопазването, полицията и общинската администрация.
• Гражданите оценяват като висока степента, в която обществото ни е поразено от вируса на корупцията. В основата на тази песимистична оценка са три масово разпространени представи:
  - че корупцията е широка разпространена сред служителите от обществения сектор;
  • че тя е успешна практика и за корумпиращия, и за корумпирания;
  • че тя е практически наказуема.