|
ГОДИШЕН ДОКЛАД НА ОБЩЕСТВЕНИЯ
ПОСРЕДНИК В СТОЛИЧНА ОБЩИНА (27.02 - 31.12.2002 Г.)
Въведение
Глава
първа: Жилищна политика
Глава
втора: Управление и разпореждане с общинска собственост
Глава
трета: Незаконно строителство и устройство на територията
Глава
четвърта: Възстановяване на земеделски земи в регулация
Глава
пета: Административна среда и административно обслужване, нормативна
база
Заключение
Въведение
В изпълнение на чл. 27 от Правилника за организацията и дейността
на обществения посредник на територията на Столична община представям
отчет за дейността си за периода от 27.02. 2002 г. до 31.12.2002
г.
За изминалите 10 месеца натрупаният опит и практика сочат, че гражданите
добре се ориентират във функциите на институцията и имат устойчива
нагласа за обществения посредник, като орган извън структурите на
общинската администрация, независим в своите действия и преценки
от местната изпълнителна власт.
Наименованието омбудсман се възприема трудно от гражданите. Семантиката
на шведската дума – някой, който представлява някой друг, посредник,
пратеник, стои твърде неутрално спрямо обществената нагласа и разбирането,
което се налага за институцията като обществен защитник на правата
на гражданите. Акцентът при нагласите е по-скоро върху функциите
на защита.
Гражданите предпочитат личен контакт в приемно време. Нисък е процентът
на жалбите, подадени по пощата или чрез предварително попълнен формуляр.
Обикновено жалбата се протоколира по време на срещата между обществения
посредник и гражданина. Създадената организация на работа осигурява
ежедневен прием и предоставя възможност на гражданите да посочат
удобни за тях часове за среща през цялата седмица. Извън организирания
по график прием офисът се посещава и от други граждани, търсещи
различен вид информация за общински и държавни структури, за организации,
предоставящи обществени услуги –
ВиК, топлофикация, транспорт и др.
Работата на обществения посредник се включва разглеждането на две
основни групи случаи. Такива, които изискват помощ в процеса на
развитието на административната процедура, в етапа на решаване на
проблема от административния орган, при които гражданите се нуждаят
от указване на възможния подход за законосъобразно решаване и стъпките,
които следва да предприемат, за да защитят своите права пред администрацията.
Вторият тип са жалбите със сложна фактическа и правна страна, изискващи
задълбочена проверка, преглед на нормативната база и лична среща
с представители на администрацията. Посещението на място и непосредствения
контакт с длъжностното лице, имащо отношение към конкретния казус,
е предпочитания подход за проверка и разрешаване на поставените
проблеми (вж. приложение 1, графика 1).
Разглеждането и анализирането на жалбите, сигналите и предложенията
в тяхната конкретика позволява извеждане на системните проблеми
в дейността на администрацията. Посочването на порочните административни
практики и отправянето на препоръки за тяхното коригиране и привеждане
в съответствие със закона, способства за подобряване на средата
за реализиране правата на гражданите.
За изминалите 10 месеца на 2002 г.:
- са посетени 21 районни администрации, някои от които повече от
един път;
- поставени са за обсъждане в организирани с администрацията срещи
103 жалби и сигнали;
- регистрирани и разгледани са общо 381 случая.
В 149 от тях гражданите са потърсили контакт с институцията, за
да получат писмена или устна консултация за реда и начина за получаване
на административни и обществени услуги, за установените административни
практики и процедури, както и за законосъобразните способи за постигане
на целения от тях резултат. В 54 от случаите гражданите са се обърнали
за съдействие към обществения посредник по проблеми извън кръга
на неговата териториална и предметна компетентност, предвид което
са били насочени към оправомощената за разглеждането на същите институция
(вж. приложение №1, графика 2).
За 232 от случаите са извършени проверки по документи и/или на място
за разрешаване на проблеми, възникнали между гражданите и администрацията.
Тематично случаите могат да бъдат класифицирани в няколко групи,
с уговорката, че част от разгледаните жалби и сигнали имат комплексен
характер (вж. приложение № 2).
Видно от графиката гражданите са се обръщали към обществения посредник
по въпроси, свързани най-вече с:
- устройство на територията и незаконно строителство;
- жилищна политика.
В тези две най-проблемни сфери разпределението на случаите е представено
в приложение № 3.
Видно от графиката жалбите и сигналите, свързани с жилищно настаняване,
са с най-високо относително тегло. Това наложи детайлното проучване
на административната практика по темата и отправянето на съответни
препоръки, с цел улесняване и оптимизиране на административната
процедура и гарантиране на законните права и интереси на гражданите.
Резултатите от предприетите действия по проверка и проучване на
случаите сочат, че от 232 жалби и сигнали 145 са основателни, а
87 – неоснователни,
тъй като оспорваните действия и актове на администрацията са преценени
от обществения посредник като законосъобразни и правилни (вж. приложение
№ 4).
Посредничеството на институцията по счетените за основателни жалби
разреши успешно 62, по 14 от случаите не бяха възприети направените
препоръки и становището на обществения посредник, а в 37 не могат
да бъдат реализирани законните права и интереси на гражданите, поради
липса на реална възможност администрацията да осигури необходимите
за това условия и ресурси (вж. приложение № 5). По 32 от случаите
преписките са текущи - проверките не са приключили.
Настоящият анализ акцентира върху административни практики и процедури
и общински политики, които засягат права и интереси на големи групи
от хора.
Приложение 1
Разгледани и консултирани 381 случая
Приложение 2
Разпределение на случаите по теми
Приложение 3
Разбивка на случаите в проблемните сфери:
- устройство
на територията и незаконно строителство;
-
жилищна
политика.
/брой случаи/
Приложение 4
Проучени и проверени 232 жалби и сигнали
Приложение 5
Резултати от разгледаните 145 основателни жалби и сигнали
Забележка: 37-те случая касаят обезщетяване и преобезщетяване, възстановяване
на земеделски земи в регулация, земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДДС
по стари сделки и др.
Глава първа: Жилищна политика
Жилищно настаняване
Дейността на администрацията по настаняване в общински жилища е
правно регламентирана в Закона за общинската собственост (ЗОС) ,
правилника за прилагане на Закона за общинската собственост ППЗОС
и Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество на Столичния общински съвет (НПУРОИ).
Анализите и наблюденията върху административната практика в тази
сфера доведоха до следните констатации:
- по
жалби и сигнали, свързани с приемането на документи за картотекиране
1.
Не е унифицирана практиката по приемането на същите. Съгласно чл.5,
ал.2 от ППЗОС обстоятелствата по чл. 5, ал. 1, т. 1 –
т. 5 се установяват с декларация, по т. 6 и т. 7 –
служебно от жилищната комисия. В районните администрации се изискват
значителен брой документи, каквито ППЗОС не предвижда, удостоверяващи
вече декларирани факти и обстоятелства или такива, които се съдържат
в информационния масив, с които администрацията разполага служебно
съгласно Закона за гражданската регистрация.
Тази практика е предпоставка за създаване на препятствия в хода
на процедурата по картотекиране, както и при осъществяване на годишната
актуализация на картотеките, и води до неоправдано забавяне и оскъпяване
на процедурите и до оплаквания от граждани за проявено субективно
отношение от страна на служители. Недопустимо е да се изискват удостоверителни
документи относно факти и обстоятелства, които могат да бъдат проверени
по служебен път и информацията за тях се събира и съхранява от администрацията.
Проверката на обстоятелството по чл. 5, ал. 1, т. 6 от ППЗОС, а
именно адресната регистрация в населеното място ППЗОС е предвидил
да се проверява служебно. Адресната регистрация в населеното място
се извършва от служителите на съответния район по желание на лицата
– чл. 95,
ал. 1 от Закон за гражданската регистрация, а от текста на чл. 98
на същия закон е ясно, че общината (районът), където лицето се мести,
получава препис от неговия Личен регистрационен картон.
Това означава, че в районните администрации могат да бъдат извършени
всички проверки на декларираните от молителя факти, отнасящи се
до гражданската му регистрация –
личните данни и адресната регистрация. Неоснователно е изискването
на удостоверения от СДВР, с цел установяване на обстоятелството
по чл. 5, ал. 1, т. 6 от ППЗОС, тъй като общините (районите) са
тези, които подават информация относно адресната регистрация на
лицата в МВР –
аргумент от чл. 98, ал. 2 от ЗГР. Вместо това във всички райони
се е наложила практиката, която считам за ненужна и нормативно неоправдана
гражданите да се препращат към СДВР за издаване на удостоверение
за адресна регистрация за последните пет години.
Освен с горната информация администрацията разполага служебно с
база данни относно гражданското състояние на лицата, което прави
безсмислено издаването и прилагането на допълнителни документи /актове
за раждане, актове за смърт, удостоверения за наследници, удостоверение
за сключен граждански брак, бракоразводни решения, копия от личните
карти на членовете на семейството и редица други/, удостоверяващи
факти и обстоятелства, за които администрацията има информация.
Основната причина за налагане на подобна практика е липсата на хоризонтални
връзки и координация между отделните специализирани звена в районните
администрации, желанието за презастраховане от допускането на евентуални
грешки от страна на общинските служители, неразбирането, че трябва
да улесняват гражданите, а не дa поставят препятствия и условия,
нерегламентирани от правни норми и етични принципи.
2. Администрацията изисква доказването на отрицателни факти, а именно,
че гражданинът не притежава собствен имот. Повсеместно е въведено
изискването заинтересованите да представят удостоверения от едно
или няколко данъчни подразделения (според административното усмотрение),
че не са декларирали недвижими имоти по Закона за местните данъци
и такси. Основателно се поражда въпросът колко данъчни подразделения
трябва да посети гражданинът и колко удостоверения трябва да представи,
за да убеди районната администрация, че не притежава имот на територията
на страната.
Имотното и семейно положение са предмет на деклариране от страна
на гражданина в декларацията по чл. 5 от ППЗОС, като за посочването
на неверни данни се носи отговорност по чл. 313 от Наказателния
кодекс.
3. Въведеното изискване молбата за картотекиране (декларацията)
да получава входящ номер в деловодството след задължителна предварителна
проверка или заверка на целия набор от документи от служител на
отдел, в приемното време на отдел "Общинска собственост и жилищно
настаняване", създава условия за ограничаване достъпа на гражданите
до административно обслужване. Тази практика е в основата на оплакванията
на гражданите, че към тях се проявява избирателно отношение, като
се изискват нови и допълнителни документи или се създават пречки
при депозиране на същите в деловодството на администрацията.
Безспорно е задължението на администрацията да консултира гражданите
при подготовката на изискуемите документи, но е недопустимо завеждането
им в деловодството да е свързано с превантивен контрол от страна
на длъжностни лица, още повече когато същите участват във вземането
на решения като членове на жилищната комисия.
- по
жалби и сигнали, свързани с актове и действия на служители от
отделите по жилищно настаняване и комисиите по чл. 9 от ППЗОС.
На
основание чл. 9, ал. 1 от ППЗОС кметовете на райони назначават комисии
за картотекиране на нуждаещите се граждани и одобряват правила за
тяхната работа. Жилищните комисии са длъжни в двумесечен срок да
разгледат подадените молби и декларации и да вземат решение за включване
на гражданите в картотеките. При решение за включване в картотеката
жилищната комисия е длъжна да определи степента на жилищната нужда
на отделните семейства по групи и подгрупи, съгласно чл. 7 от ППЗОС.
Решенията на жилищните комисии се съобщават и се обжалват по реда
на Закона за административното производство.
1. Разпространена практика е решенията на жилищните комисии да се
съобщават при явяване на заинтересованото лицето в администрацията
и поискването им в приемното време на отдел "Общинска собственост
и жилищно настаняване". Често пъти решението на жилищната комисия
се съобщава устно, което не се удостоверява от гражданина с подпис,
а индивидуалният административен акт не се връчва. Тази практика
затруднява заинтересованото лице да упражни правото си на обжалване,
тъй като не може да се запознае със съдържанието на акта и неговото
оформяне, а и не може да се установи датата на уведомяване. Не са
редки случаите, когато дори при отправяне на изрично искане от страна
на заинтересованото лице, решението на жилищната комисия не се връчва
под един или друг предлог или пък връчването се протака необосновано
във времето, с което се възпрепятства възможността гражданите да
узнаят решението на комисията, съответно да упражнят правото си
на обжалване по реда на ЗАП.
Уведомяването на заинтересованите лица за съдържанието на индивидуалния
административен акт чрез изпращането на същия по пощата с обратна
разписка се прилага рядко.
С оглед правото на заинтересования гражданин да обжалва съответния
административен акт по реда на ЗАП, считам, че активна страна по
уведомяването следва да бъде жилищната комисия. Административен
акт или отказ да бъде издаден такъв се съобщава в тридневен срок
от издаването му на всички заинтересовани граждани и организации.
2. Пред обществения посредник се поставиха въпроси, отнасящи се
до реда и начина за извършване на проверки от представители на комисиите
по чл. 9, ал. 1 от ППЗОС, във връзка с установяване верността на
декларираните факти и обстоятелства по чл. 5 и чл. 8 от ППЗОС. Граждани
излагат оплаквания относно извършване на посещения от страна на
общинските служители в обитаваните от тях жилища –
частни и общински, в неподходящо време. Считам, че подобна практика
е недопустима и води до нарушаване на баланса в отношенията наемодател
– наемател,
като в някои от случаите се касае за намеса в частния живот на гражданите
от страна на администрацията. Налага се впечатлението, че няма определен
ред за осъществяване на тези проверки, а в същото време констатациите,
направени във връзка с тях, се оказват решаващи с оглед вземането
на решения от жилищните комисии.
За гарантиране спазването на правата и законните интереси на гражданите
в отношенията им с администрацията - отношения, доминирани от властническите
й правомощия, е наложително да се въведе унифициран регламент за
реда и начина, по който се извършват проверките, чрез посещения
на обитаваните адреси /напр. начин за уведомяване за предстоящо
посещение, брой на проверяващи служители и легитимирането им, форма
за констатиране на обстоятелствата, предмет на проверката, ред за
изразяване на възражения от страна на проверявания субект и др./.
Нормите, детерминиращи горепосочения ред, следва да бъдат изрично
посочени и изчерпателно изброени в Правилата за работа на жилищните
комисии, назначени във връзка с чл. 9 от ППЗОС и доведени до знанието
на гражданите.
3. Във връзка с чл. 14, ал. 2 от ППЗОС жилищната комисия е длъжна
да изготви проект на годишен списък на гражданите, които ще бъдат
настанени под наем. Проектосписъкът следва да бъде обявен на гражданите
на определено за целта място в сградата на районната администрация
до 20 януари. В 14-дневен срок от обявяването гражданите могат да
правят възражения и искания по списъка.
Част от жалбите са свързани със съставянето и излагането на проектосписъка
по чл. 14 от ППЗОС. Естествено е той да предизвиква интерес сред
всички картотекирани и съвсем оправдано е очакването проектосписъкът
да отразява възможно най-справедливото подреждане на нуждаещите
се. Гаранция за подобно подреждане е възможността заинтересованите
да обжалват списъка, като отправят възражения пред кмета на района
и да обжалват акта на утвърждаване пред общинския съвет. За да бъде
реализирана тази възможност и най-вече с оглед осигуряването на
прозрачност относно критериите, по които е извършено подреждането,
е необходимо освен имената и броя на членовете на домакинствата,
да бъдат отбелязвани групата и предимствата в нейните граници, отразяващи
степента на жилищната нужда съгласно чл. 7 от ППЗОС.
Предоставянето на информацията по този начин ще доведе до значително
намаляване броя на жалбите до кмета на района и общинския съвет.
4. Във връзка с отправени до обществения посредник жалби и сигнали
бе проучена практиката, отнасяща се до настаняване на нуждаещи се
граждани и техните семейства в резервни жилища на Столична община.
Гражданите, получили временни настанителни заповеди за жилища в
т. нар. "Селище на строителя" в район "Красна поляна", картотекирани
и изпратени от различните райони на Столична община, срещат трудности
при поддържане на картотеките и определяне степента на жилищната
им нужда. В много от случаите районите, изпратили картотекираните
лица в общежитията за социално слаби, смятат, че с това приключват
ангажиментите им по поддържането на картотечните преписки и техните
актуализации.Това възпрепятства възможността настанените временно
да получат общински жилища за настаняване под наем.
С годините подобна практика е довела до концентрация в този жилищен
фонд на граждани в неравностойно социално положение, предимно от
ромски произход. Съсредоточаването на хора с такъв социален статус
създава условия за десоциализация. Мултиплицират се социалните проблеми
на тези маргинализирани групи и като цяло се влошава жизнената среда
на местната общност. Сериозни са проблемите, които възникват за
компетентните държавни и общински органи и организации, по управлението
на собствеността и поддържането на техническата инфраструктура в
района. Показателни са натрупаните с години сметки за наеми, неплатени
суми и кражби на ел.енергия, разбиване на ел.табла и др.
Основателно възниква въпросът защо, след като в преобладаващата
част от районите се настаняват лица и семейства с IV и V картотечна
група, обитаващите общежития и жилища от резервен фонд /квартал
"Ботунец", район "Кремиковци"/, които очевидно имат остра жилищна
нужда и са с налични картотеки продължават извън сроковете, определени
по чл. 45, ал. 1 от ЗОС, да обитават тези жилища и да не бъдат включвани
в списъците за настаняване в общински жилища за отдаване под наем
от служителите на съответния район, поддържащ картотеката им.
Следва да бъде изяснен въпросът при определяне на жилищната нужда
след настаняването в този фонд каква група да бъде определена на
тези лица и семейства. Становището ми е, че това следва да бъде
II група в хипотезата на "... и други " на чл. 7, ал. 1, т. 2 от
ППЗОС.
Аналогичен е проблемът със семействата, настанени преди години в
хотел "Май" /част от бившето АОНСУ/ в район "Овча купел". Гражданите
са картотекирани от районната администрация на "Овча купел " и обитават
стаи, които по смисъла на закона не са жилищни помещения. От писма
на СХЕИ, на Столична община и съдебни решения на СГС е видно, че
на семействата, обитаващи хотел "Май" е трябвало да се определи
II група, като на "незаемащи жилищна площ и ползващи не по- малко
от година за жилища нежилищни помещения". Същото не е направено,
а е възприета практика семействата да бъдат настанявани поетапно
по "специален" ред, в "специален" контингент от жилища, отпускани
директно от Столична община. Като следствие от горното обитателите
на хотел "Май" с години не попадат в общия проектосписък за настаняване
по чл. 14, ал. 2 от ППЗОС на район "Овча купел".
В същото време са настанявани семейства и граждани с IV и V картотечна
група. През втората половина на 2002 г. проблемът е почти решен,
чрез целевото предоставяне на жилища за обитателите на хотел "Май".
5. Възникват проблеми с настанени по административен ред граждани
в жилища, находящи се в сгради без траен градоустройствен статут,
подлежащи на събаряне в изпълнение на предвидените в Подробния устройствен
план мероприятия. В тези случаи терените, върху които се намират
сградите, се апортират в капитала на общински търговски дружества.
Следва процедура по прекратяване на наемните правоотношения между
гражданите и района и сключване на нови, вече временни наемни договори
между бившите общински наематели и търговските дружества. Би следвало
в тези случаи подходът да е различен, изразяващ се в пренастаняване
на гражданите в друго общинско жилище за отдаване под наем, а случай
, че няма свободно такова, временно настаняване в оборотно жилище
по реда на чл. 44, ал. 1, т. 2 от ЗОС. Необходимо е да се направи
преглед на общинските жилища за отдаване под наем, намиращи се в
сгради без траен градоустройствен статут.
- Жалби
относно действия на администрацията във връзка с чл. 65 от ЗОС
–
принудително изваждане от имоти, които се държат без правно основание.
На
основание чл. 65, ал. 4 от ЗОС заповедите за изземване на имоти
подлежат на обжалване по реда на ЗАП, а именно по административен
ред пред горестоящия административен орган –
в конкретния случай пред кмета на Столична община и по съдебен ред
пред Софийски градски съд. Сроковете са 7 дни от връчването на акта
при административно обжалване и 14 дни от съобщението на решението
на по - висшестоящия административен орган, съответно от изтичането
на срока по чл. 22 или 29 от ЗАП за съдебно обжалване.
В тази връзка са дадени указания от Столична община към районите
до изтичане на срока за обжалване да не се предприемат действия
за принудително изземване на имотите.
Изпълнението на тези указания трябва да се обвърже и със своевременното
и надлежно съобщаване на заповедта. Оплакванията са основно
по повод начина на съобщаване на заповедите по чл. 65 от ЗОС, в
случаите когато индивидуалният административен акт се залепва върху
обекта, подлежащ на изземване.
Безспорно наличието на уведомяване, известяване на заинтересованите
е важно условие за започване на принудително изпълнение. Подобен
начин на съобщаване чрез залепване на заповедта по чл. 65 от ЗОС,
след което следва принудително изпълнение на индивидуалния административен
акт, поражда сериозни конфликти между заинтересованите и администрацията
и често води до обвинения в самоуправни действия и намеса на прокуратурата.
От друга страна за администрацията възниква проблем относно доказване
на уведомяването и произтичащите от това срокове за изпълнението
на административния акт и неговото обжалване.
Ето защо препоръчвам при съобщаване на заповедите по чл. 65 от
ЗОС да се използва способ, който безспорно да установява факта на
уведомяването и датата на извършването му.
С оглед подобряване на административната практика по настаняване
в общински жилища и гарантиране спазването на законните права и
интереси на гражданите са направени и обсъдени с отговорните служители
в Столична община следните препоръки:
- Преустановяване
на практиката по изискване на документи, каквито ППЗОС не предвижда.
При съмнения от страна на жилищната комисия, че са декларирани
неверни или непълни факти и обстоятелства, същата с решение да
изисква допълнителни документи за всеки конкретен случай;
-
Развиване
на служебното начало при проверка на декларираните факти и обстоятелства;
-
Разделяне
на процедурите по приемане на документи от разглеждането на същите
и вземане на решения по тях от жилищните комисии;
-
Решенията
на комисиите по чл. 9 от ППЗОС да се съобщават в установения от
закона тридневен срок /чл. 17, ал. 1 от ЗАП/ от тяхното издаване,
посредством писмо с обратна разписка;
-
Унифициране
на практиката по прилагането на чл. 5, ал. 1 т. 3 от ППЗОС, относно
това дали гражданинът отговаря на условията по чл. 5, ал. 1 на
ППЗОС в хипотезата на прекратяване на съсобственост или дарение
в полза на държавата, общината или организация с идеална цел;
-
Осигуряване
на прозрачност и яснота за критериите, по които се извършва подреждането
в проектосписъците за настаняване, чрез отбелязване на името,
броя на членовете на семейството, картотечната група и предимствата
в нейните граници, отразяващи степента на жилищната нужда съгласно
чл. 7 от ППЗОС и номера и датата на картотечната преписка;
-
Поддържане
и редовна актуализация на картотеките на гражданите, обитаващи
т.нар. общежития за социално слаби и резервния фонд на общината;
-
Връчване
на заповедите по чл. 65 от ЗОС лично на заинтересования или чрез
писмо с обратна разписка;
-
На основание
императивното изискване на чл. 9, ал. 1 от ППЗОС да бъдат определени
правила за работа на жилищните комисии и съответно утвърдени от
кметовете на райони. В правилата да се регламентират редът и начинът
за извършване на посещения в общински и частни жилища, когато
това се налага с оглед проверка на декларирани факти и обстоятелства;
-
Правилата
за работа на жилищните комисии следва да бъдат унифицирани за
всички райони, като с тях по подходящ начин се запознаят гражданите.
Освен
направените препоръки и констатации, отнасящи се до прилагането
на нормативната база, следва да бъде отбелязан и проблем, породен
от самия Правилник за прилагане на закона за общинската собственост.
Съгласно чл. 14 ал. 6 от ППЗОС утвърденият от кмета на района списък
за настаняване на граждани може да се обжалва пред районния съвет
в 7-дневен срок от утвърждаването му. Районният съвет се произнася
по жалбите на следващото си заседание, но не по-късно от един месец
след изтичане на срока за обжалване, и решението му е окончателно.
Нормата на чл. 14, ал. 6 от ППЗОС не е изрично отменена, въпреки,
че в системата на местно самоуправление на Република България районните
съвети са премахнати с промените, извършени в Закона за местното
самоуправление и местната администрация през 1999 г. При така описаната
правна и фактическа обстановка е ясно, че е препятствано реализирането
на правото на гражданите да защитят своите права и законни интереси
чрез обжалване, поради липса на орган, пред когото това да бъде
извършено. Поради непривеждане на подзаконовата нормативна база
в съответствие с измененията, направени в ЗМСМА и за да бъде спазен
редът за обжалване на този вид административни актове, в Столична
община се е наложила практиката жалби срещу утвърдения от кмета
на района списък да се разглеждат от Столичния общински съвет, по
аналогия с разпоредбите на чл. 14, ал. 5 от ППЗОС. С тази практика
СОС осигурява възможност на гражданите да упражнят правото си на
защита по административен ред при липса на районен съвет.
Независимо от възможността за обжалване, предвидена в ППЗОС, считам
че актовете на кметовете по чл. 14, ал. 5 и 6 в ППЗОС, с които се
утвърждават списъците на гражданите, които ще се настаняват в общински
жилища, могат да бъдат атакувани и по съдебен ред. Смятам, че тези
актове на кметовете подлежат на съдебен контрол съгласно чл. 120,
ал. 2 от Конституцията на Република България и съобразно общата
клауза за съдебен контрол върху актовете и действията на администрацията,
както и поради липсата на изрична законова забрана за това, предвидена
в закон.
Доколко актът на общинския съвет, с който същият се произнася по
жалба срещу утвърден от кмета списък, подлежи на съдебен контрол,
дали това решение е "окончателно" (така както е регламентирано в
последните фрази на чл. 14, ал. 5 и 6 от ППЗОС) и дали в тази си
част подзаконовата уредба не влиза в противоречие с Конституцията
на Република България следва също да се изясни, с оглед пълното
решаване на гореизложения проблем, предвид защитаване интересите
на гражданите.
Обезщетяване на отчуждени собственици
Обезщетяването и преобезщетяването на отчуждени собственици е проблем,
който периодически се поставя пред обществения посредник. Става
въпрос за неизпълнени от Столична община задължения за обезщетяване
по чл. 98 и др. от Закона за териториално и селищно устройство.
Близо 1000 семейства чакат обезщетяване с жилища и 900 с гаражи.
Има случаи, при които граждани обитават оборотни жилища повече от
10 години в очакване да получат отредените обезщетения. Проблемът
се задълбочава с годините, тъй като жилищните нужди на хората, настанени
в оборотните жилища и чакащи обезщетение, се променят и предоставените
оборотни жилища престават да отговарят на нуждите им. В част от
случаите терените, предвидени за застрояване, са реституирани на
бивши собственици и предстои процедура по преобезщетяване. Граждани,
които частично са обезщетени с жилища, поставят въпроса за предприемането
на действия по дообезщетяването им с гаражи.
Изразява се притеснението, че общината няма да успее да финализира
горепосочената процедура, тъй като гаражи не се строят.
Отчитайки усилията, направени до момента и обстоятелството, че Столична
община трябва да решава проблем, който би следвало да е ангажимент
и на централната власт предвид факта, че голяма част от отчуждителните
производства през 70-те и 80-те години са провеждани кампанийно
и са мероприятия, решенията за които са вземани на централно държавно
ниво, трябва да се отбележи, че в резултат на усилията на Столична
община Министерски съвет приема Решение № 433 от 13 юни 2001 г.
за финансово осигуряване изграждането на жилищата, дадени в обезщетение
на собственици на недвижими имоти, отчуждени по реда на Закона за
териториалното и селищно устройство и Закона за собствеността.
Процесът за довършване на започнало жилищно строителство е затруднен
поради това, че отпусканите финансови средства са недостатъчни и
същите могат да бъдат усвоени едва след актуване на извършените
строителни работи. Във връзка с решение на СОС от 1997 г. общината
се насочва към търсене на съинвеститор за замразените обекти, както
и за незапочналото строителство, за което има терени и проектна
готовност, като срещу довършването на сградите строителните фирми
могат да получат процент от разгънатата застроена площ. Този подход
не довежда до съществени резултати, поради липса на интерес от страна
на частни инвеститори. Начинът на проектиране и твърде малкият процент
разгъната застроена площ, оставащ за реализация на пазара, от предлаганите
за довършване сгради, правят съфинансирането икономически неизгодно
за частните инвеститори.
В момента гражданите основно се преобезщетяват в случай, че се постигне
съгласие за това, с оборотните жилища, в които са настанени, след
отчисляването им от оборотния фонд. Процедурата се провежда при
условията на § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ, във връзка с чл. 103, ал.
5 от ЗТСУ.
Жилищният фонд на Столична община се формира основно чрез следните
два способа:
1. По решение на СОС, чрез замяна на нежилищни недвижими имоти –
частна общинска собственост, на части от тях или на вещни права
върху тях, с жилищни имоти –
собственост на физически или юридически лица.
2. Без решение на СОС, със заповед от Кмета на СО чрез отстъпване
право на строеж за жилищни сгради в следните две хипотези:
- върху съсобствени между общината и физически и юридически лица
парцели, срещу предоставяне на реални жилищни обекти от сградите,
които се изграждат върху тях, или други готови жилищни обекти, съответстващи
на притежаваните от общината идеални части;
- върху общински парцели при явна застроителна целесъобразност,
срещу предоставяне на СО на реални обекти от осъщественото строителство
или други готови сгради.
С оглед на това, че процесът на обезщетяване засяга интересите на
значителен брой граждани, смятам за целесъобразно разработването
на механизъм, като част от една цялостна жилищна стратегия, за приоритетно
решаване на проблема с обезщетяването и преобезщетяването на гражданите.
Едно възможно решение е формиране на общински фонд за обезщетяване,
в който да се включват:
- част
от съществуващи общински жилища;
-
определен
процент от придобиваните жилищни имоти от общината по различни
разпоредителни сделки;
-
част
от жилищните имоти, придобивани в резултат на стопанската дейност
на общинските търговски дружества.
Имотите,
генерирани от тези три източника, могат да бъдат използвани и за
обезщетяване при необходимост от отчуждаване на имоти частна собственост
за задоволяване на обществени нужди /Глава трета от Закона за общинската
собственост/.
Многогодишни жилищно-спестовни влогове
Гражданите поставят въпроси, свързани с реализацията на т.нар. лихвоточки.
Една част от тях смятат, че лихвоточките могат да бъдат изплатени
като сума по депозит, поради това се налага даването на консултации
за реда и начина за левовото компенсиране на жилищно-спестовни влогове,
а именно, че те се изплащат на титуляра само при покупка на жилище
от общината, от ведомства, на свободния пазар, включване в ЖСК и
т.н.
Действащата нормативна уредба, която не предвижда директно компенсиране
на жилищно-спестовните влогове, които държавата е ползвала през
годините, предизвиква силното недоволство на гражданите. Следва
да се отбележи, че вложителите са кредитирали в продължение на десетки
години държавния, а не общинския бюджет. Съществуващата система
на компенсиране се възприема като крайно несправедлива и неефективна.
Ролята на общината в механизма на компенсиране се изразява единствено
в организационно-техническо подпомагане дейността на създадения
Национален компенсационен фонд към МС.
Обстоятелство, което често се налага да бъде разяснявано на гражданите
с оглед неоправданите им очаквания, че проблемът е от компетенциите
на общината. Същият е от национално значение, но отчитайки големия
брой вложители /около 30 000 правоимащи по ЗУЖВГМЖСВ/ на територията
на столицата, проблемът стои с особена острота. Столичани го поставят
в приемната на Министерски съвет, в приемната на Президентството
и пред комисиите към Народното събрание.
Единствената възможност, с която разполага Столична община, е да
постави отново проблема на вниманието на държавните органи, имащи
право на законодателна инициатива, с цел справедливото му решаване,
чрез промяна в съществуващия закон.
Гражданите очакват държавата да поеме своята отговорност и уреди
на пазарен принцип задълженията си.
Проучването на практиките относно жилищното настаняване, отчуждаването,
обезщетяването и компенсирането на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни
влогове и редица други ключови въпроси, които не са предмет на настоящия
доклад /напр. градоустройствено планиране, саниране на жилищния
фонд, екология и т.н./, обосновават необходимостта от изработването
и прилагането на комплексна стратегия за жилищната политика на територията
на Столична община.
Глава втора: Управление
и разпореждане с общинска собственост
Жалбите и сигналите свързани с разпореждането с общинска собственост,
се отнасят до две проблемни сфери:
- извършване
на замени и прекратяване на съсобственост с общината,
-
плащане
на ДДС по стари сделки и закупуване на жилища от общински наематели.
Замени
и прекратяване на собственост
Гражданите
търсят консултации за реда и начина на извършване на замяна на собствен
имот с общински такъв. В тези случаи заинтересованите се запознават
с нормативната уредба - Закон за общинската собственост и Наредбата
по чл. 8, ал. 2 от същия закон, приета от СОС. Тези сделки имат
смесен фактически състав - изискват решение на СОС, заповед на Кмета
на СО и подписването на договор за замяна. Подготовката на решението
на СОС за замяна се предхожда от събиране и анализ на информация
и документация, с оглед преценка за целесъобразност, което е свързано
с редица административни процедури, изискващи технологично време.
Една част от гражданите, подали предложение за замяна, считат, че
общината следва да се произнася в определен срок дали приема предложението
и очакват от обществения посредник намеса с оглед динамизиране на
този процес. Поради това се налага разяснението, че става въпрос
за решения, които се вземат в рамките на оперативна самостоятелност
от СОС като орган на местно самоуправление, който при приемането
на същите се явява равнопоставен субект в гражданско-правни отношения,
ето защо намесата на обществения посредник в тях е недопустима и
се свежда до предоставяне на консултации и разясняване на предвидените
правни способи за реализиране на желаната от гражданина сделка.
Като проблем се поставя прекратяването на съсобственост между еднолични
търговски дружества с общинско участие и физически лица. В тези
случаи реституирани имоти в резултат на мероприятия по регулация
(най-често създаването на подробен устройствен план и влизане в
сила на частични изменения) се оказват в съсобственост с общината.
Впоследствие общинската част от имота е влязла с решение на СОС
в капитала на общинско търговско дружество. Обстоятелството, че
процесът на реституция по закон е свързан с връщане на получено
обезщетение, налага лицата, реституирали собствеността си, да предприемат
бързи действия в посока на строителна инициатива.
При наличие на възникнала съсобственост с общинско търговско дружество
намеренията на тези лица за реализиране на строителство или друга
инициатива по управлението на имота се в пряка зависимост от решенията
на управителното тяло на търговското дружество. В случаите, в които
не може да се постигне споразумение между съсобствениците относно
управлението на имота или прекратяване на съсобствеността, справедливо
би било общинската част да се извади от капитала, като същата премине
в режим на разпореждане съгласно ЗОС. Така ще се осигури допълнителна
възможност за прекратяване на съсобствеността или съвместното й
управление с решение на СОС. Подобна или друга подходяща процедура
следва да се регламентира при приемане на наредба по чл. 2, ал.
4 от ЗОС и чл. 3 от ППЗОС /Наредба за условията и реда, при които
общината упражнява правата си на собственик върху общинската част
от капитала на търговските дружества/.
Начисляване и заплащане на ДДС по стари
сделки
Поставя се въпросът за заплащането на ДДС от ЖСК и физически лица,
заплатили право на собственост или право на строеж, но по една или
друга причина неполучили договори за покупко-продажба или респективно
договор за отстъпено право на строеж от общината.
Става въпрос за извършени плащания преди приемането и влизането
в сила на Закон за данък върху добавената стойност.
Смесеният фактически състав на сделките не е приключил към момента
на плащането със сключване на договор. Оформянето на сделките в
този момент поражда задължението за плащане на 20% ДДС, обстоятелство,
което е неприемливо за заинтересованите граждани.
Ръководството на общината е поставяло казуса на вниманието на данъчните
власти, като указанията на Главна данъчна дирекция са, че ДДС се
дължи. Считам за уместно при решаването на тези случаи да се търси
споразумение, неощетяващо интересите на добросъвестните купувачи.
Общината би могла отново да постави проблема на вниманието на компетентните
данъчни власти, настоявайки за намиране на справедливо и законосъобразно
решение.
Реституция
Проблемите, които се поставят във връзка с процеса на реституция
са свързани основно с актове, действия или бездействия на администрацията,
през последните 10 години. Болшинството от тях са предмет на висящи
или приключили съдебни производства.
Практиката сочи, че разглеждането на случаи, произходили преди значителен
период от време, е неефективно, предвид променената фактическа и
правна обстановка, влезли в сила административни актове и съдебни
решения.
Общественият посредник може да се намеси успешно в процеса по динамизиране
на административните процедури и технически дейности по изпълнението
на влезли в сила съдебни решения.
Глава трета: Незаконно
строителство и устройство на територията
Гражданите подават сигнали и жалби и търсят консултации по случаи,
свързани основно с два проблема:
- неполучаване
на отговори и липса на навременна реакция от администрацията по
повод подадени жалби и сигнали за незаконно строителство и
-
проблеми,
свързани със съобщаването /несъобщаването на разрешения за строеж
и други административни актове издавани от архитектите на райони
или гл. архитект на Столична община.
Моите
наблюдения сочат, че гражданите трудно възприемат разпределението
на правомощията по контрола на незаконното строителство между органите
на общината и ДНСК и имат нагласа и очаквания за предприемане на
действия от страна на общинската администрация, каквито същата не
може да реализира по закон. От друга страна е оправдано тяхното
очакване администрацията да осъществява постоянен и превантивен
контрол относно спазването на действащите нормативни актове за устройство
на територията.
Налага се впечатлението, че контролната дейност на общинската администрация,
в момента се осъществява преди всичко по сигнали и жалби на гражданите.
Анализът на случаите, станали предмет на проверка от обществения
посредник, сочи, че проблемите произтичат както от незаконосъобразни
и неправилни актове и действия на администрацията по прилагането
на закона, така и от самата нормативна база.
1. Съгласно Закона за устройство на територията издаденото разрешение
за строеж следва да се съобщи на заинтересованите лица по реда на
ГПК. Жалбите се отнасят до случаи, при които строителството е започнало,
а при осъществяване на преустройства често пъти и завършило, без
разрешението за строеж да е съобщено по указания от закона ред.
Разрешението за строеж се издава въз основа на одобрен инвестиционен
проект, който е неразделна част от разрешението за строеж. Инвестиционните
проекти се одобряват след дадени положителни становища на представители
на заинтересованите централни и териториални организации, специализираните
контролни органи и експлоатационните дружества, но в същото време
в Закона няма ред те да се съобщават на заинтересованите лица и
да подлежат на самостоятелно обжалване.
Няма пречка и при сега действащото законодателство заинтересованите
лица да се запознават, при желание от тяхна страна, с инвестиционните
проекти. Администрацията не следва да отказва достъп до тази документация.
2. Съгласно чл. 216, ал. 3 от ЗУТ жалбите и протестите срещу издадените
разрешения за строеж не спират тяхното изпълнение, освен ако органът
пред когото се обжалват, в случая Столична РДНСК, не постанови друго.
Несъобщаването на разрешението за строеж или твърде късното му съобщаване,
както и възприемания за инструктивен 15 дневен срок за произнасяне
от РДНСК, когато е сезиран във връзка с осъществяването на специализиран
административен контрол, открива широки възможности междувременно
строителството да бъде завършено, особено в случаите, при които
става въпрос за преустройство.
Дори впоследствие да се констатира незаконосъобразността на издадените
строителни книжа ЗУТ е предвидил отмяната им при започнало вече
строителство да става само при ограничените условия на чл. 156,
ал. 2. Оказва се, че според законодателя започване на строителство
при неспазване на административната процедура в нейната последователност
- наличие на одобрени инвестиционни проекти, издаване на разрешение
за строеж и съобщаване на същото на заинтересованите лица, е "преодолим"
проблем. Практиката доказва, че е твърде малка вероятността при
започнало вече строителство одобрени инвестиционни проекти и издадени
разрешения за строеж да бъдат отменени по законосъобразност.
В хипотезите на чл. 156, ал. 2 това би могло да стане само ако същите
противоречат на ПУП или съществено се отклоняват от правилата и
нормативите за устройство на територията по отношение на разстояния
до имотни граници и съседни сгради или съществено се отклоняват
от изискванията към строежите, гарантиращи сигурността и безопасното
им ползване, и тяхното спазване е невъзможно без основна и цялостна
преработка.
Безусловно издадените разрешения за строеж следва да се съобщават
на заинтересованите преди започването на строителните работи.
Обстоятелството, че обжалването на строителното разрешение не спира
изпълнението на административния акт, не само не обезсмисля неговото
навременно връчване, а в още по-голяма степен го предпоставя –
смисълът е органите на строителния контрол навреме да разгледат
и да се произнесат по жалбите, включително и да спрат на един максимално
ранен етап строителните работи, в случай на констатиране на незаконно
строителство.
3. Що се отнася до проблема с т.нар. незаконни преустройства и промяна
на предназначението на жилища и партерни етажи в сгради с режим
на етажна собственост, конфликтите между заинтересованите граждани,
инвеститора и общината /районите/ възникват във всички случаи, когато
не е спазен редът, указан от ЗУТ. Императивните разпоредби на чл.
38, ал. 3 и ал. 4 от същия закон гласят, че преустройство и смяна
на предназначението могат да се извършват след като се вземе изричното
писмено нотариално заверено съгласие на всички собственици –
непосредствени съседи на обектите и след като се приеме решение
от общото събрание на собствениците, а при хипотезата на чл. 185,
ал. 2 от ЗУТ, касаеща преустройства, при които се завземат общи
части, се изисква съгласието на всички собственици, изразено с нотариална
заверка на подписите /чл. 185, ал. 2 от ЗУТ/.
При приемането на изброените по-горе документи от администрацията
се правят пропуски, свързани с изчисляване на квотата на собствениците,
необходима за вземане на решение от общото събрание, по установения
ред или пък има непълноти относно удостоверяването на наличие на
съгласие от страна на заинтересованите лица. Чисто формалното отношение
към тези документи, често пъти продиктувано от това, че същите са
заверени нотариално, не е достатъчна гаранция за спазването на законните
права и интереси на обитаващите етажната собственост.
Съществуващото законодателство и практическото му приложение сочи,
че за да не възникват конфликти администрацията трябва да има механизъм,
посредством който да провери кворумите при провеждането на общите
събрания, квотите на съсобственост и други обстоятелства от значение
за това има ли законно изразено съгласие за извършване на преустройства
и смяна на предназначението.
Нормативната база, която следва да се прилага в тези случаи, е Закон
за устройство на територията, Закон за собствеността, Правилник
за управлението, реда и надзора на етажната собственост.
За подпомагане на управителите/председателите на УС и обитателите
на сгради с режим на етажна собственост, както и за улесняване работата
на администрацията, във връзка с последните промени в Правилника
за управлението, реда и надзора на етажната собственост, офисът
на обществения посредник подготви примерни образци на покани и протоколи
от общо събрание на сгради с режим на етажна собственост, с приложения
към тях.
Примерните образци обхващат най - важните сфери на дейност на общото
събрание, като особено се акцентира върху начина на подготовка на
общо събрание и вземане на решения за даване на съгласие за преустройство
в хипотезите на чл. 38, ал. 3 от ЗУТ и чл. 38, ал. 4 от същия закон.
Подготвените примерни образци улесняват администрацията при проверка
на кворумите, необходими за провеждане на общо събрание, правото
на глас и други обстоятелства от значение за наличието на законно
изразено съгласие за извършване на преустройства и смяна на предназначението.
Образците на покани и протоколи за общо събрание са поместени в
сайта на Столична община /www.sofia.bg - раздел "актуално"/ и е
направена препоръка от Столична община за тяхното използване от
администрацията на районите и управителите/председателите на УС
на сгради с режим на етажна собственост.
Изследването на практиката доказва необходимостта администрацията
да разполага с актуална информация за избраните управители/председатели
на УС на етажната собственост. Същата е необходима, както за проверка
на реда и начина на свикване на общи събрания, в случаите, когато
това се отнася до последващи актове на администрацията /напр. издаване
на разрешение за строеж/, така и за осъществяване на по - ефективно
взаимодействие между гражданите и администрацията /напр. връчване
на съобщения по ЗУТ, поддържане на междублоковите пространства,
опазване на обществения ред, противопожарната безопасност и др./.
Смятам за целесъобразно изработването и въвеждането на механизъм
за регистрация на управителите/председателите на УС на сградите
с режим на етажна собственост.
Създаването и поддържането на подобни регистри към районните администрации
може да се осъществи чрез вменяваме на задължение на новоизбраните
управители/председатели на УС да вписват данните си в регистъра
в определен срок след избора на нов управител от общото събрание
на етажната собственост.
Граждани поставят въпроси, свързани с незаконното монтиране на гаражни
клетки на общински терени, представляващи зелени площи и междублокови
пространства.
Според чл. 23, т. 3 от Наредбата за реда и условията за поставяне
на преместваеми съоръжения на територията на Столична община, приета
от СОС, премахването на незаконно поставените съоръжения следва
да се извърши от "определена по договор с кмета на София фирма или
от районните служби на БКС, като дължимите суми се събират по реда
на закона за държавните вземания".Тази наредба е приета във връзка
с ЗТСУ и ППЗТСУ, впоследствие отменени със ЗУТ и се прилага дотолкова,
доколкото не противоречи на ЗУТ.
В § 2 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ е предвидена възможност
за общината да извършва принудително премахване на подобни обекти
като въз основа на протокол за извършените разходи същата може да
се снабди с изпълнителен лист за събиране на вземането по реда на
чл. 237, буква "з" от ГПК.
Гаражните клетки не представляват строежи по смисъла на ЗУТ, а са
преместваеми съоръжения и да разрешат възникналите проблеми с тяхното
поставяне и премахване са компетентни органите на Столична община.
След проучване на административната практика и нормативната уредба
възникнаха въпроси относно това кой следва да издаде заповедта за
премахване и как да същата да бъде изпълнена.
Районните администрации масово са възприели становището, че заповедите
за премахване на незаконно поставени гаражни клетки и други преместваеми
съоръжения следва да се издават от кметовете на райони, в този смисъл
е и писмо-указание с изх. № РА-92-00-189 от 20.09.2002 г. относно
реда за премахване на преместваеми съоръжения на територията на
Столична община на главния архитект.
След преглед на нормативната база, решенията на Столичния общински
съвет и заповедите на кмета на Столична община във връзка с § 1,
ал. 2 от ДР на ЗУТ , се установи, че правата за издаване на заповеди
за премахване по реда на § 2, ал. 1 на ЗУТ са делегирани на Директора
на "Дирекция контрол по строителството" - Решение № 5, т. 28 по
протокол № 27 от 27.07.2001 г. на СОС и Заповед № РД-09-1335 от
24.09.2001 г. на Кмета на Столична община.
Кметовете на райони по силата на предоставените им правомощия имат
правата по § 2, ал. 1 от ДР на ЗУТ само да извършват работите по
същата алинея за сметка на собствениците, които стопанисват и управляват
имотите.
В изпълнение на последното районните администрации са изправени
пред следните проблеми: как да обезпечат финансово мероприятията
по премахването на незаконно поставените гаражни клетки, след като
за осъществяване на същите е необходимо предвиждането на финансови
средства по бюджетите им и провеждане на съответните процедури по
възлагане на мероприятия по премахването, съгласно Закона за обществените
поръчки; къде да съхраняват и как да охраняват демонтираните съоръжения.
Изправени пред тези проблеми, районните администрации се опитват
да ги решават чрез различни способи, използвайки лични и служебни
контакти.
Естествено е при така описаната обстановка проблемът с премахването
на незаконно поставените гаражни клетки да не може да бъде решен
законосъобразно, предвид което се превърнал в нормално търпима практика
на закононарушение. Това от своя страна води до оправданото недоволство
на коректните граждани, които се оплакват от препречване на подходите
към автобусни спирки, магазини, унищожаване на зеленината в междублоковите
пространства.
За решаването на този проблем е необходим ясен регламент –
определяне на терени специално за поставяне на гаражни клетки –
срещу заплащане на наем, одобряване на схема за поставяне на същите
от гл.архитект и терени, където да се складират поставените незаконно
гаражни клетки, които да се освобождават след заплащане на определена
глоба. Това може да се постигне чрез актуализация на Наредбата за
реда и условия за поставяне на преместваеми съоръжения във връзка
с чл. 56, ал. 2 от ЗУТ.
5. Чл. 57 на ЗУТ предвижда в наредбата по чл. 56, ал. 2 от същия
закон да се посочат условията за поставяне на рекламни, информационни
и монументално-декоративни елементи. Условията за поставяне на Рекламно-информационни
елементи са уредени в наредба за рекламната дейност на Столична
община, приета и влязла в сила през 1996 г. Наредбата би трябвало
да се прилага и се прилага дотолкова, доколкото не противоречи на
разпоредбите на ЗУТ.
Във връзка с подадена жалба бе проучена практиката относно реда
и начина за поставяне на покривна реклама.Съгласно чл. 31 от Наредбата
за рекламната дейност за покривната реклама се изисква разрешение
за строеж. СОС е предвидил горепосочената уредба, явно отчитайки
специфичните изисквания, на които трябва да отговаря покривната
реклама, най-вече с оглед осигуряването на безопасност. Съгласно
действащия в момента ЗУТ разрешението за строеж се издава от гл.архитект
на общината, а за градовете с районно деление по решение на общинския
съвет от гл.архитект на района /чл. 148, ал. 2 от ЗУТ/.
За издаване на разрешение за строеж на сгради в режим на етажна
собственост се изисква решение на общото събрание на собствениците,
взето по установения ред и изричното писмено съгласие на всички
собственици, непосредствени съседи на обекта, а когато се завземат
общи части –
съгласието на всички собственици изразено с нотариална заверка на
подписите.
За поставяне на покривна реклама Столична община издава разрешение
за монтаж. Съгласно константната практика на Столична РДНС, основаваща
се на ЗУТ, в случая не може да става въпрос за разрешение за строеж,
а за разрешение за поставяне, тъй като рекламно-информационни елементи
не биха могли да бъдат строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на
ЗУТ.
Необходимо е да се прецизира терминологията в Наредбата за рекламната
дейност, тъй като употребата на термина "разрешение за строеж" /чл.
31, ал. 1 –
"издават виза за проучване и проектиране на видовете външна реклама,
за които се изисква разрешение за строеж (кинетична, покривна, крайпътна)..."/
препраща към реда и начина за издаването му, съответно обжалването
му, регламентиран в ЗУТ.
Проблемът е поставен чрез администрацията до временната комисия
на СОС, изработваща нова наредба за рекламната дейност.
6. Гражданите поставят въпроси по обявяването на проекти за изменения
на Подробните устройствени планове, свързани с прилагането на отменения
чл. 82, ал. 2 от ППЗТСУ и чл. 136, ал. 1 от ЗУТ, а именно обявяването
на проекти за изменения на ПУП, с обхват над три квартала. Съгласно
ЗУТ съобщаването в този случай става с обявление, обнародвано в
Държавен вестник, съобщение на видно място в общината и поне в един
местен вестник. Обикновено гражданите не следят Държавен вестник,
тъй като това не е свързано с ежедневната им дейност, а посещенията
им в районната администрация са само по конкретен повод. Налага
се впечатлението, че част от заинтересованите лица не узнават за
тези изменения или узнават твърде късно с оглед сроковете и преклудирането
на възможността им за обжалване. Ето защо с цел създаването на допълнителна
гаранция за защита правата и интересите на гражданите отправих следните
препоръки:
- При проекти
за изменения на ПУП в над три квартала освен предвидените от закона
способи за уведомяване на заинтересованите лица -собственици на
имоти и носителите на ограничени вещни права, които непосредствено
са засегнати от промените в ПУП, да бъдат уведомявани и по реда
на ГПК. Считам, че тази възможност може да бъде прилагана, когато
става въпрос за неголям брой имоти и следва да бъде прилагана
задължително в случаите на проекти за изменение, предвиждащи отклонения
от правилата и нормите за застрояване - раздел V на ЗУТ. В тези
хипотези администрацията би могла да определи с вътрешни правила
критериите, включително и броя на засегнатите имоти, при които
ще се прилага уведомяване и по реда на ГПК.
-
Администрацията
следва да определи подходящи места и извън сградите на районните
администрации, където да се поставят обявленията.
Прилагането
на подобен подход ще бъде допълнителна гаранция за информираността
на гражданите и ще доведе до намаляване на конфликтите и колизиите,
възникващи на тази основа.
7. С особена острота се поставят проблеми относно изработването
и прилагането на Подробни устройствени планове както и техни изменения,
засягащи зелени площи.
Анализирана е практиката в две проблемни сфери:
- Частични
изменения се извършват при спазване на ЗУТ и отчитане на съществуващото
градоустройствено планиране, като при тях се засягат озеленени
площи и градинки, създадени и поддържани от гражданите, без за
същите да съществува съответното отреждане за зелена площ по плана
на града.
Тези
случаи обикновено се отнасят до възстановяването на имоти и
реализирането на последващо строителство. Гражданите имат оправданото
очакване частичните изменения на ПУП и последващата инвестиционна
активност да не водят до влошаване на жизнената им среда. Администрацията
следва да търси и постига оптимално съвместяване между интересите
на възстановените собственици и заварени собственици, респективно
носители на ограничени вещни права, чрез прилагане на балансирани
параметри на застрояване. Неразделна част от провеждането на
такава общинска политика е и изпълнението на чл.6 от Наредбата
за изграждане стопанисване и опазване на зелената система на
Столична община указващ Дирекция "Зелени системи" да води регистър
на всички озеленени площи, който да осигурява цялостна картина
на състоянието на зелената система.
- Частични
изменения на Подробни устройствени планове, свързани с промяна
на предназначението на територии и поземлени имоти, предвидени
в устройствените планове за озеленени площи за широко обществено
ползване, извън случаите по чл.9, ал.2 на ЗУТ, по решение на общинския
съвет. В тези случаи, поради търсене на икономическа целесъобразност,
се променя предназначението на терени, отредени по плана на града
за зелени площи, върху които озеленяването не е реализирано. Смяната
на предназначението е предпоставка за последваща промяна в характера
на собствеността –
от публична общинска в частна общинска, с произтичащите от това
възможности за осъществяване на сделки по разпореждане. Икономическата
целесъобразност следва да бъде пречупена през разбирането, че
съхраняването на терените, предвидени за зелени площи, представлява
важна гаранция за стимулиране и обезпечаване развитието на зелената
система.
В това
число влизат терените, предвидени за паркове, градини, улично
озеленяване, извънселищни паркове и горски паркове. Предназначението
им е за широко обществено ползване и представляват основата
на зелената система. Тяхното запазване би следвало да се обвърже
с въвеждането на специален ограничителен режим в Наредбата за
изграждане стопанисване и опазване на зелената система на Столична
община, съдържащ критерии и условия за промяната на предназначението
на територии, предвидени в устройствените планове за зелени
площи за широко обществено ползване, а за определени градски
територии, в които степента на озелененост е по-ниска от възприетите
стандарти за кв.м. зелена площ на жител, наредбата може да предвиди
и забрана за промяна на предназначението.
Глава четвърта: Възстановяване
на земеделски земи в регулация
Разгледаните жалби и направените консултации се отнасят до издаването,
съответно неиздаването на удостоверения по чл. 13 от Правилника
за прилагането на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи и до актове и действия на районните администрации по прилагането
на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С най-голяма правна и фактическа сложност
са случаите на конфликт между възстановени собственици и ползватели.
Неиздаването на удостоверения по чл. 13 от ППЗСПЗЗ произтича от
липсата на данни за границите на имотите, правото на собственост,
върху които правото на собственост следва да се възстанови. В тези
случаи трябва да се изработи кадастрален план (т.нар.помощен кадастрален
план), неразделна част от който е регистърът на бившите имоти и
регистърът на имотите към одобрения кадастрален план.
Изработването и приемането на помощния кадастрален план е необходимото
условие за издаване на удостоверения по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, с което
се определят площите от имота, които могат да бъдат възстановени
и тези, които подлежатна обезщетение. На база удостоверението, издавано
от техническата служба на района, Поземлената комисия се произнася
с решение за възстановяване правото на собственост. В Столична община
възлагането и приемането на помощните кадастрални планове по чл.
13"а" от ППЗСПЗЗ, представляващи основата за възстановяването на
собствеността, се намират на един твърде ранен етап на осъществяване,
поради което удостоверенията по чл. 13 от ППЗСПЗЗ, не могат да бъдат
подготвени.
Издаването на удостоверения по чл.13 от ППЗСПЗЗ е административна
услуга по смисъла на чл.3 от Закона за административното обслужване
на физическите и юридическите лица, поради което гражданите търсят
съдействието на обществения посредник пред администрацията. В тези
случаи отправянето на препоръка от страна на обществения посредник
за предоставяне на услугата се обезсмисля, тъй като се касае за
наличието на обективна невъзможност от страна администрацията да
изпълни задължението си по закон. На този етап Столична община е
сключила договор с фирма изпълнител на техническите дейности по
изработването на помощните кадастрални планове и само чрез приоритетното
финансиране на тази дейност могат да се осигурят условия за възстановяването
на земеделските земи в рамките на урбанизираната територия.
Следва да се подчертае, че реализирането на този процес ще доведе
до яснота за размера на земеделските земи, които не могат да бъдат
възстановени, съответно до определяне на размера на обезщетенията
по чл. 10 "б" от ЗСПЗ.
З. За земите, подлежащи на възстановяване, попадащи в зони по §
4 от ПЗР на ЗСПЗЗ след помощния кадастрален план се изработва план
на новообразуваните имоти. Планът на новообразуваните имоти е основа
за възстановяване собствеността на бившите собственици, съответно
придобиване на правото на собственост върху новообразуваните имоти
от ползвателите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Гореспоменатият текст касае земеделски земи, предоставени за ползване
на граждани по силата различни актове. Предоставяни са земеделски
земи извън границите на населените места. С течение на времето част
от тези земеделски земи са попаднали в урбанизираните територии.
Същото в процеса на възстановяване на земеделските земи предпоставя
изключително сложните, често пъти конфликтни взимоотношения между
бивши собственици, ползватели и лица с отстъпено право на строеж.
С особена острота и в следната конкретност този проблем бе поставен
от граждани на район "Панчарево".
Ползватели на земеделски земи, на които е отказано придобиването
правото на собственост са обжалвали отказите по съдебен ред. Част
от тези откази са отменени, като съдът е задължил кмета на района
да бъдат изготвени оценителни протоколи и земята да се заплати от
ползвателите. Междувременно Поземлената комисия е издала решения
за възстановяване на същите земи на бивши собственици. Описаната
обстановка предпоставя сериозни конфликти между собственици и ползватели
и представлява по същността си спор за материално право. Причината
за създадената ситуация е била недостатъчната координация между
районната администрация и Поземлената комисия, довела до спорове,
които могат да бъдат решени единствено по съдебен ред. В тези случаи
намесата на обществения посредник е недопустима.
От група граждани пред обществения посредник бе поставен въпрос
за трудностите в процеса на реституция и възстановяване на земеделски
земи в район "Панчарево" и по-специално в района на административната
граница между Столична община и Община Самоков. Става въпрос за
землищните граници между селата Долни Окол, Горни Окол, Широки Дол,
Злокучане и Ново село, принадлежащи към община Самоков и бившите
селата Калково, Шишманова и Горни Пасарел от Столична община. Проучването
на въпроса показа, че спорът за граници между двете общини се е
породил се в резултат на заличаването на няколко населени места
при строителството на язовир "Искър" и последвалите административно-териториални
промени, проведени при недостатъчно подробна картна основа. Въпреки
усилията на Столична община и проведените срещи със заинтересованите,
проблемът не намира своето решение, което прави спорна административно-териториалната
компетентност, предпоставка за издаване на нищожни административни
актове.
Проблемът пряко рефлектира върху процедурата по възстановяване на
собствеността във връзка с § 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ –
община Самоков отказва да предостави на район "Панчарево" преписките
на граждани, на които същата е предоставяла права на ползване на
земи от остатъчните територии на потопените села, за да бъдат разгледани
от район "Панчарево". Очакването на заинтересовани граждани, отправили
своето искане към обществения посредник, е землищните граници да
бъдат установени чрез иницииране на законова процедура или по съдебен
ред, съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗМСМА.
Глава
пета: Административна среда и административно обслужване, нормативна
база
Спецификата на административната среда в Столична община е обусловена
от няколко ключови фактора:
1. София е град с териториално деление, съставни административно-териториални
единици са районите и кметствата.
2. Отделните административни структури функционират посредством
сложна система от взаимовръзки, както по хоризонталата, така и по
вертикалата на общинското управление. Спецификите на административно-териториалната
организация на Столична община обуславят разпределението на правомощията
и отговорностите по осъществяването на ръководство и контрол при
реализацията на общинските политики на различните нива.
3. Отделните райони се различават по размер на територията, брой
на населението и по социално-икономически условия и характеристики.
Това обуславя спецификите в приоритетите на управление, както и
на проблематиката, отнасяща се до административното обслужване.
Подобен тип административно-териториална структура естествено предпоставя
наличието на трудности по реализирането на единна система за административно
обслужване на гражданите и спазването на единни административни
стандарти.
Закон за административното производство
Във връзка с прилагането на ЗАП гражданите поставят като проблем
случаи на мълчаливи откази за издаване на административни актове
/чл. 14 от ЗАП/, както и непроизнасянето в срок (бездействието на
администрацията) във връзка с жалби срещу административни актове
/чл. 29 от ЗАП/. В тези хипотези е възможно обжалване по съдебен
ред, което не се възприема от гражданите като възможност за защита
на техните права и законни интереси, предвид разхода на време и
средства.
Няма пречка общественият посредник в случаи на мълчалив отказ да
настоява за изрично произнасяне от административните органи. Практиката
до момента сочи, че след такава намеса се постига произнасяне. Един
от основните "рефлекси" на администрацията е, че предпочита спорът
да бъде решен от горестоящия орган или съда. По този начин отговорността
се изтласква към по-горното административно ниво или решението се
отлага във времето с оглед продължителността на съдебното производство.
Наблюденията ми показват, че при обжалване на индивидуални административни
актове администрацията не е склонна да използва възможностите на
чл. 26, ал. 1 от ЗАП –
"В седемдневен срок, а когато органът е колективен в двуседмичен
срок от получаване на жалбата или протеста, административният орган
може да преразгледа въпроса и оттегли сам обжалвания акт или да
го измени, или да издаде съответен акт или документ, ако е отказал
издаването му."
В рамките на административния процес ролята на обществения посредник
е да консултира гражданите и да настоява пред административните
органи да преразглеждат административни актове и в хипотезата на
чл. 32, ал. 2 от ЗАП, а именно, когато от същите не са придобити
права или е отказано издаването на документ.
В практиката тази възможност се използва най-често за отправяне
на препоръки за преразглеждане на незаконосъобразни или неправилни
решения на жилищните комисиите по чл. 9 от ППЗОС.
Закон за предложенията, жалбите, сигналите
и молбите
Във връзка с прилагането на закона гражданите търсят съдействието
на обществения посредник в случаи на липса на отговор или наличие
на формален такъв от администрацията по подадени молби, предложения,
сигнали и жалби. Немалък е броят на гражданите, които търсят консултация
относно правомощията и отговорностите на административните органи,
с оглед възможността да насочат към тях своите искания.
Макар и продукт на други социално-икономически условия този закон
дава определени възможности за осъществяване на обратна връзка с
потребителите на обществени услуги. В администрацията липсва единна
система за събиране и анализиране на тази информация.
Закон за административното обслужване на
физическите и юридическите лица
Жалбите, отнасящи се до административното обслужване, са основно
срещу мълчаливи откази или непроизнасяне в срок по молби за предоставяне
на административни услуги.
Гражданите почти не познават Закона за административното обслужване
на физическите и юридически лица и част от работата на обществения
посредник е свързана с предоставяне на консултации –
писмени и устни, по прилагането на закона и възможностите за защита
на законните права и интереси на гражданите.
Практиката показва, че потребителите на административни услуги имат
необходимост от повече и по-подробна информация за организацията,
реда и видовете административни услуги, извършвани от общинската
администрацията. Отлична възможност за това дава официалният сайт
на Столична община, но за съжаление процентът на хората, ползващи
интернет, все още е сравнително нисък. Във всички административни
структури са изградени и фунционират звена, чрез които се подават
искания за извършване на административни услуги и се осигурява прием
за подаване на заявления в рамките на работното време на администрацията.
Изразява се недоволство от недостатъчния брой часове за прием и
работа с гражданите на специализираните отдели в районните администрации,
организирани най - често два пъти седмично по няколко часа.
Подобен подход затруднява комуникацията и формира негативни нагласи.
Законът предвижда приемането на вътрешни правила за работа и взаимодействие
на звената в съответната администрация по извършването на административни
услуги. Въвеждането и спазването на тези правила е основата за осъществяване
на вътрешно-ведомствения контрол, чрез който се набира, анализира
и отчита информацията за извършваните административни услуги, отказите
за предоставяне на такива и издадените административни актове. Необходимо
е с определена ритмичност да се осъществява административен одит
- даващ оценка на ефективността и ефикасността на административните
практики и извеждащ препоръки за подобряването на качеството на
административното обслужване и развитието на административния капацитет.
Сложната административно-териториална структура, системата на делегиране
на правомощия на различните нива на общинско управление, широкият
спектър на предоставяните административни услуги и големият брой
индивидуални административни актове, които се издават, налага създаването
на система за осъществяване на единен вътрешно - ведомствен контрол
и изработване на методология за административно одитиране.
Закон за достъп до обществена информация
Гражданите почти не познават възможностите, които предоставя Законът
за достъп до обществена информация. Във връзка с изпълнението разпоредбите
на същия администрацията следва да определи длъжностните лица, които
приемат заявления за достъп до обществена информация, мястото за
приемане на тези заявления, дължимите разходи и начина на тяхното
заплащане.
На
база направените наблюдения и анализи, и с оглед подобряване на
административното обслужване и улесняване на достъпа на гражданите
до административни услуги, направих следните препоръки:
- Да се
изработят и утвърдят устройствени правилници на районните администрации,
в които да се определи и редът и организацията на административното
обслужване съгласно Закона за администрацията и Закона за административното
обслужване на физическите и юридически лица;
-
Да се въведе
статута на държавния служител в районите в съответствие със Закона
за държавния служител и свързаните с него подзаконови нормативни
актове;
-
Да се създаде
необходимата организация за въвеждане в Регистъра на административните
структури и на актовете на органите на изпълнителната власт на
определените актове в изпълнение на Наредбата за условията и реда
за водене на регистър на административните структури и на актовете
на органите на изпълнителната власт;
-
На видно
място в общинските администрации да се изложат актуални схеми
на структурата на районните администрации и правилата за административно
обслужване, утвърдени от Секретарите на райони, съгласно Закона
за административното обслужване на физически и юридически лица
-
Да се поставят
информационни табла или да се изработят каталози, съдържащи следната
информация: вид на услугата, законово основание, длъжностно лице,
отговорно за извършване на услугата, срок за изпълнение, такса
за услугата, приемно време и телефон за информация;
-
Служителите
да носят обозначителни знаци /баджове/ с информация за името и
длъжността им в съответната администрация;
-
Да се определят
длъжностните лица, които приемат заявления за достъп до обществена
информация и мястото за приемане на тези заявления, дължимите
разходи и начина за тяхното заплащане, съгласно Закона за достъп
до обществена информация. Тази информация следва да се изложи
на видно място в администрацията.
Заключение
В заключение бих искала да отбележа, че практиката и опитът, натрупани
в рамките на проекта за местен омбудсман на Столична община, са
предоставени и използвани от Постоянната комисия по правата на човека
и вероизповеданията към Народното събрание при обсъждането на законопроекта
за Омбудсман, който предстои да бъде внесен за приемане на второ
четене.
Обществен посредник на Столична община:
Антоанета
Цонева
|
Информационна
мрежа ОМБУДСМАН
